Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Откриха мъртвото тяло на следващия ден. То се носеше по водата, нещо изпъкнало на червени и бели райета. Кори насочи лодката към него. Оказа се мокра риза, изпълнена с газовете на разложението. Когато кануто приближи достатъчно, се вдигна рояк разгневени мухи.
Около тялото плуваха дузина мъртви пирани, с изпъкнали, замъглени очи и отворени уста. Дъждът пръскаше.
Косата беше черна и къса. Не беше Върнън.
Дон Алфонсо каза нещо и Кори побутна тялото с пръта. Газът излезе с бълбукащ звук и се разнесе отвратителна воня. Кори подпъхна пръта под трупа и използвайки дъното за опорна точка, го обърна. Мухите се вдигнаха. Водата завря и заискри в сребристо, тъй като рибата, която допреди малко беше пирувала, се разбяга уплашено.
Том погледна ужасѐн тялото, обърнато сега с корема нагоре, макар това да не беше най-точната дума. Пираните бяха изгризали лицето, наред с цялата коремна част, оставяйки само костите. Носът беше сдъвкан до нищожния остатък от хрущял; устните и езикът ги нямаше, на мястото на устата зееше дупка. Една дребна рибка, заклещена в очната кухина, се замята, опитвайки се да избяга. Мирисът на разложение ги удари като мокър парцал. Водата започна да се завихря, сякаш рибата бързаше да довърши останалата част от работата си. На повърхността се носеха откъснати от ризата парчета.
— Това е едно от онези момчета от Пуерто Лемпира — каза Дон Алфонсо. — Бил е ухапан от отровна змия, докато е разчиствал храсталака. Оставили са го тук.
— Откъде знаеш, че е умрял от ухапване? — попита Том.
— Виждаш ли мъртвите пирани? Яли са от плътта около ухапаното място. Отровили са се и животните, които ги изядат също ще умрат от отровата.
Кори избута тялото настрани с пръта и лодката се отдалечи.
— Не е хубаво човек да умре тук. Трябва да се измъкнем от това място преди да падне нощта. Не ми се ще духът на човека от Лемпира да се яви в съня ми и да ме пита за пътя.
Том не отвърна. Гледката на трупа го беше разтърсила. Той се опита да потисне лошото предчувствие. Върнън, който не стига другото, беше неорганизиран и лесно изпадаше в паника, съвсем нямаше да се справи със ситуацията. „Господи, можеше и да е мъртъв!“
— А защо обикалят наоколо и не могат да напуснат това място, и аз не мога да кажа. Кой знае, може да ги е хванал демон и да им нашепва лъжи в ушите.
Те продължиха бавно. Блатото сякаш беше безкрайно, лодката докосваше дъното и често засядаше, което ги принуждаваше да излизат от нея и да я бутат. Налагаше се и често да се връщат отново и отново, следвайки криволичещите канали. Някъде в късния следобед Дон Алфонсо вдигна ръка, Кори спря да гребе и те наостриха слух. До ушите им достигна далечен глас — някой викаше отчаяно за помощ.
Том се изправи рязко, сви ръцете си на фуния и се провикна:
— Върна-а-а-н!
Настъпи внезапна тишина.
— Върна-а-а-н, аз съм, То-о-о-м!
Последваха ужасени викове, които отекнаха през дърветата, странно изопачени и неразбираеми.
— Той е! — извика Том. — Да побързаме!
Кори насочи лодката по посока на гласа и скоро видяха неясните очертания на кану в сумрака на блатото. Отпред стоеше някакъв човек, викаше и жестикулираше. Беше Върнън. Беше изпаднал в истерия, но поне стоеше на краката си.
— По-бързо! — извика Том.
Приближиха и Том издърпа брат си при тях.
Върнън рухна в ръцете му.
— Кажи ми, че не съм мъртъв — повтаряше непрекъснато той.
— Добре си, не си мъртъв. Ние сме тук.
Върнън се отпусна, ридаейки. Том го прегърна и изведнъж си спомни как Върнън се прибра вкъщи един ден след училище, подгонен от шайка хулигани. Беше се хвърлил в ръцете на Том по същия начин, уплашен и ридаещ, а слабото му телце се тресеше. Том трябваше да излезе навън и да се бие с онези хлапета — Том, по-малкият, наби мъчителите на по-големия си брат.
— Всичко е наред — каза Том. — Ние сме тук. Ти си на сигурно място.
— Благодаря ти, Боже! Благодаря ти, Боже! Бях сигурен, че е дошъл… — Гласът му премина в хълцане.
Том му помогна да седне. Беше шокиран от вида на брат си. Лицето и шията му бяха подути от ухапвания и ужилвания и зацапани с кръв от чесането. Дрехите му бяха неописуемо мръсни, косата — заплетена и нечиста, а той самият — по-мършав откогато и да било преди.
— Добре ли си? — попита го Том.
Върнън кимна.
— Като изключим факта, че можех да бъда изяден жив, съм съвсем добре. Само съм изплашен. — Той избърса лице с мръсния ръкав на ризата си и потисна ново хлипане.
Том погледна брат си. Душевното му състояние го притесняваше сега дори повече, отколкото физическото. Веднага щом се приберяха в къмпинга, щеше да изпрати Върнън в цивилизования свят заедно с Пинго.