Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Какви са тези дяволски насекоми? — извика Сали, пляскайки се яростно.
— Тапирска муха — каза Дон Алфонсо. Той бръкна в джоба си и протегна към нея опушената си лула — Сеньорита, ще се наложи да поемете малко дим, за да изгоните насекомите.
— Не, благодаря. Пушенето причинява рак.
— Напротив, пушенето е много здравословно, подобрява храносмилането и удължава живота.
— Как пък не.
Докато навлизаха все по-навътре в блатото, растенията сякаш ги притискаха от всички страни, образувайки многослойна стена от лъскави листа, папрати и лиани. Въздухът беше неподвижен и плътен и миришеше на метан. Лодката си пробиваше път през него като през гореща супа.
— Откъде знаете, че това е пътят, по който е минал баща ми? — попита Том.
— В блатото има много пътеки — каза Дон Алфонсо, — но само една извежда от него. Аз, Дон Алфонсо, знам тази пътека, както я е знаел и баща ви. Мога да чета следите.
— И какво прочетохте?
— Преди нас са минали три групи пътници. Първата е минала преди месец. Между втората и третата има само няколко дни, те пък са прекосили блатото преди седмица.
— Как можете да сте сигурни в това? — попита Сали.
— Чета водата. Виждам резка, направена в заседналия дънер. Виждам отрязана лиана. Виждам следа от прът по крайбрежния пясък или бразда в плитчината, където е бил килът. Тези белези в застоялата вода са от седмици.
Сали посочи едно дърво:
— Вижте, ей там има махагоново дърво. Bursea simaruba. Маите са използвали сока му при ухапване от дървеници. — Тя се обърна към Дон Алфонсо. — Нека да минем покрай него и да си вземем малко.
Дон Алфонсо извади лулата от устата си.
— Дядо ми събираше от това растение. Ние го наричаме лукауа. — И той погледна Сали с новопоявило се уважение. — Не съм знаел, че сте Лечителка.
— Всъщност не съм — отвърна Сали. — Прекарах известно време на север и се увлякох по културата на маите, докато бях в колежа. Изучавах тяхната медицина. Аз съм етнофармаколог.
— Етнофармаколог? Това ми се вижда много сериозна професия за жена.
Сали се намръщи.
— В нашата култура жените могат да правят всичко, което и мъжете правят. И обратното.
Веждите на Дон Алфонсо отскочиха високо нагоре.
— Не вярвам.
— Но е истина — каза Сали категорично.
— В Америка жените ходят на лов, докато мъжете се грижат за бебетата?
— Не това имах предвид.
Дон Алфонсо с триумфираща усмивка пъхна тръбицата на лулата в устата си, спечелил спора. И намигна победоносно на Том. Сали му метна гневен поглед.
„Нищо не съм казал“, помисли си Том с раздразнение.
Кори насочи лодката към дървото. Сали клъцна ствола с мачетето и обели една вертикална ивица от кората. Сокът мигновено започна да се стича на червеникави капчици. Тя събра малко, нави панталоните си и намаза ухапаните места, после втри от сока във врата и в китките си.
— Приличаш на страшилище — каза Том.
Тя изстърга още малко от лепкавия сок на кората с мачетето и му го подаде.
— Том?
— Да не си посмяла да ми сложиш такова нещо.
— Само ей тук.
Том отстъпи назад и тя втри от сока в нахапания му от насекомите врат. Сърбежът и паренето преминаха.
— Е, как е?
Том раздвижи врата си.
— Малко лепне, но иначе е добре. — Беше му приятно да усеща хладните й ръце върху кожата си.
Сали му подаде мачетето с отрязаната кора:
— Можеш да намажеш краката и ръцете си.
— Благодаря. — Той ги натри със сока, изненадан от това колко ефикасно се оказа.
Дон Алфонсо също се възползва, кимайки:
— Това е наистина забележително, американка да познава лечебните тайни на растенията, истинска лечителка. Живял съм сто двайсет и една години и за първи път виждам такова нещо.
През онзи следобед минаха покрай първата скала от дни наред. От другата страна слънцето се процеждаше и огряваше обрасло сечище, направено на малко островче твърда земя.