Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Запознат ли си с дилемата на Чингис хан? — попита го Хаузър.
— Не бих казал.
— Когато Чингис хан бил на смъртно легло, поискал да бъде погребан както подобава на велик владетел от неговия ранг — с купища ценности, незаконни съпруги и коне, за да им се наслаждава и в отвъдния свят. Но знаел много добре, че гробницата му със сигурност ще бъде плячкосана, лишавайки го от всичките радости, които му се полагат в следващия живот. Мислил дълго, но все не можел да реши какво трябва да направи. Най-после повикал Великия си везир, най-мъдрия човек в царството.
— Какво да направя, че да предпазя гробницата си от набезите на иманярите и крадците? — попитал той.
— Везирът мислил, мислил и най-сетне измислил. Обяснил на Чингис хан какво да направи и владетелят останал много доволен. Когато най-сетне дошъл смъртният му час, везирът пуснал плана в действие. Изпратил десет хиляди работници до далечната планина Алтай, където да изградят огромна гробница, изсечена направо в скалата, да я напълнят със злато, скъпоценни камъни, вино, коприна, слонова кост, сандалово дърво и тамян. Повече от сто красиви девици и хиляда коня били принесени в жертва за удоволствието на великия хан в отвъдния свят. Направили голямо погребение, работниците яли и пили, след което тялото на хана било спуснато в гробницата и вратата грижливо замаскирана. Хилядите ездачи се понесли по обратния път, заличавайки всички следи от работата си.
— Когато работниците и ездачите се върнали, везирът ги пресрещнал с ханската войска и ги избил до един.
— Неприятно.
— После везирът се самоубил.
— Глупак! А е можел да бъде богат.
Хаузър се подсмихна.
— Да. Но е бил лоялен. Знаел е, че дори той самият, най-сигурният и доверен измежду хората, не би издържал да пази дълго такава тайна. Че може да се изпусне насън, или да я изтръгнат насила от него — или пък собствената му алчност да надделее. Той бил слабото звено в плана. И заради това трябвало да умре.
Филип чу странен звук и се обърна — ловджиите изкормяха животното с мачете. Вътрешностите падаха на земята с мокро пльокане. Филип потръпна и се извърна. Имаше какво да се каже за вегетарианския начин на живот, помисли си той.
— Тук е трудността, Филип, слабото място в плана на Великия везир. Че Чингис хан е трябвало да довери тайната си на поне един човек. — Хаузър издиша облак лютив дим. — Въпросът ми към теб, Филип, е: кой е човекът, на когото баща ти се е доверил?
Това беше добър въпрос, над който Филип от известно време си блъскаше главата.
— Не е била любовница или бивша съпруга. Той постоянно се оплакваше от лекарите и адвокатите си. А пък секретарите му все го зарязваха. Нямаше истински приятели. Единственият човек, на когото вярваше, беше пилотът му.
— И за когото вече установих, че не е замесен. — Хаузър държеше пурата си под невероятен ъгъл срещу устните си. — Тук е трудността, Филип. Дали баща ти е имал някакъв таен живот? Тайна афера? Извънбрачен син, на когото да е държал повече, отколкото на вас тримата?
Филип усети, че направо изстива при последното предположение.
— Нямам представа.
Хаузър размаха пурата си.
— Заслужава си да помислиш за това, нали, Филип?
Той не отговори. Създалата се близост окуражи Филип да зададе въпроса, който го измъчваше от известно време.
— Какво се е случило между теб и баща ми?
— Знаеше ли, че сме приятели от детинство?
— Да.
— Израснахме заедно в Ери. Играехме заедно, заедно ходехме на училище, отидохме за първи път заедно и в публичен дом. Мислехме, че се познаваме много добре. Но когато излезеш тук, в джунглата, когато си пробиваш път със зъби и нокти, за да оцелееш, нещата излизат наяве. Откриваш в себе си неща, за които не си предполагал, че съществуват. Разбираш кой в крайна сметка си ти. Така стана и с нас. Дойдохме тук, попаднахме в средата на джунглата, изгубени, съсипани от умора, гладни, почти умрели от малария и разбрахме кои наистина сме. И знаеш ли какво открих? Открих, че презирам баща ти.
Филип го погледна. Мъжът извърна очи, лицето му бе студено и спокойно, и както винаги — непроницаемо. Той усети, че настръхва.
— А какво откри в себе си, Хаузър?
Видя, че въпросът изненада Хаузър. Мъжът се изсмя, хвърли остатъка от пурата си в огъня и се изправи.
— Ще разбереш много скоро.
24.
Кануто пореше плътната черна вода, моторът виеше от усилието. Реката се разделяше отново и отново, докато не се превърна в лабиринт от канали и застояли мочурища с акри открита, черна, зловонна и потръпваща като желе мръсотия. Единственото, което се виждаше, бяха облаците комари. Пинго стоеше на носа на лодката без риза, въртейки голямо мачете, с което удряше от време на време по някоя наведена над водата лиана. Каналите често бяха толкова плитки, че не можеше да се използва двигател и Кори трябваше да си служи с пръта. Дон Алфонсо продължаваше да седи по турски върху покритите с платнища провизии като същински мъдрец, пафкайки яростно с лулата си, вперил поглед напред. На няколко пъти се наложи Пинго да излиза и да просича заседнали в хлъзгавата вода трупи, за да могат да минат с лодката.