За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Вярвам, че малката е наследила и упоритостта, и решителността на нормандския си дядо. Погледни само как е стиснала пръста ми и не го пуска. Сигурен съм, че тя ме помни от последния път, когато я видях преди четири месеца.
— Трябва да имаш свои собствени деца, Алейн.
Те седяха на една от градинските пейки и докато той се опитваше да освободи пръста си от Самира, Юланда го погледна строго.
— Трябва да имаш съпруга и деца, на които да се радваш.
— Не — в очите на Алейн се четеше непреклонност, — аз не искам жена от Сицилия. Това пеленаче ще бъде моя дъщеря, а ти и Парис ще сте мои брат и сестра. Вие сте единственото семейство, от което се нуждая.
Самира израсна здрава и красива за радост на любящите си родители. За нещастие, при повторното си забременяване Юланда пометна и не бе способна да забременее отново. Невъзможността й да дари Парис със син я изпълваше с тъга, но той нито веднъж не изрече дума, с която да я обвини. Вместо това, с всеки изминал ден, те ставаха все по-близки и любовният огън между тях продължи да гори.
Понякога се налагаше да се разделят, защото Парис трябваше да отиде до континента с Роджър. Когато той бе на път или участваше в сражения, Юланда се тревожеше и не преставаше да се моли за него. В такива моменти отвращението й към морето се засилваше и тя никога не пожела да придружи Парис по време на пътуванията. Юланда все още не бе посещавала земите и двореца в Асколия, които Роджър бе подарил на съпруга й.
Това, че Юланда винаги си стоеше вкъщи, не притесняваше Парис. Условията в Палермо бяха много по-луксозни от тези в Италия. Радваше го мисълта, че съпругата му отлично се справяше с поддържането на домакинството и отглеждането на малката Самира. Докато детето бе още в кошчето си, тя го изнасяше на слънце в градината, а когато проходи, то непрестанно тичаше след нея. Тези картини неизменно изплуваха в съзнанието му винаги, когато бе тъжен или се подготвяше за битка. Знаейки, че те са в безопасност, той ставаше по-смел по време на битка и копнееше да се върне при тях. Парис скоро се сдоби с нови титли, а земите му се разширяваха, тъй като Роджър бе благодарен за вярната му служба.
Алейн също се сдоби с богатство. Той получи титлата емир и притежаваше свои собствени земи в Италия, както и в Сицилия Благодарение на договор, сключен от Джордж, Алейн инвестира в сделка с няколко гръцки търговци, които транспортираха стоки през Средиземно море.
И Алейн, и Парис постигнаха успехи и станаха толкова богати, колкото едва ли някога са мечтали.
След като прекара почти десет години в Сицилия, осем от които, живеейки с Парис и Юланда, и две, работейки като свещеник за армията, отец Еймбрас бе извикан в Англия.
— Избран съм да оглавя манастира „Св. Джъстин“, където живеех, преди да дойда в Сицилия — съобщи Еймбрас на приятелите си. — Предполагам, че изборът е определил мен само защото съм бил далеч толкова дълго време и не съм замесен в интригите и сплетните около манастира в последните няколко години. Изглежда, че дори монасите и свещениците не могат да избегнат споровете около властта. Гражданската война в Англия води до разногласия. Не съм очарован от поста, който ми се предлага, но чувствам, че съм призван да внеса мир в дома божи.
— Сигурна съм, че ще успееш — рече Юланда, — но как ще се оправим ние тук без теб? Кой друг свещеник би се радвал с нас в щастието ни и би плакал в тъгата ни? Скъпи чичо Еймбрас, кой ще изслушва търпеливо прегрешенията ни?
— Познавам един или двама свещеници, дошли тук, в Палермо, за да учат гръцки и арабски, както аз направих някога — рече й Еймбрас. — Ще намеря някого, който да се грижи за вас, след като замина.
— „Св. Джъстин“… — започна Алейн замислено. — Не е ли съвсем близо до Бенингфорд?
— По-близо е до Хоугстън — отговори Еймбрас. — Веднага щом пристигна в манастира, ще ти пиша и ще ти кажа как са нашите стари приятели.
— И нашите врагове — Добави Алейн.
Еймбрас напусна Сицилия в началото на пролетта през 1144. Две години по-късно Алейн получи писмото му от Англия, в което отец Еймбрас пишеше:
„Пристигнах благополучно по Коледа, но бе невъзможно да се празнува, тъй като в манастира цари безредие. Пътувайки през Англия, видях, че голяма част от нея е обхваната от ужаса, които неизменно следва войната между Стефан и Матилда. Селата са унищожени, а хората нямат желание да строят отново. Фермерите се страхуват да засяват земите си, защото воюващите армии крадат храната, така оставят селяните да гладуват. Непрестанно се моля за мир.