За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
В един миг треперенето й постепенно утихна, тя отвори очи и Парис видя в тях не само страст, а и нещо друго: любов.
Тогава отново започна да се движи, навън и навътре, дълбоко и още по-дълбоко, да дразни кадифените листенца на женствеността й.
Тя се вкопчи в тялото му като ослепяла и пак затрепери. Дивната наслада отново изпълни всяка нейна клетка.
Този път той я задържа на предела.
В този момент Парис се почувства готов да признае това, което знаеше от месеци насам.
— Обичам те! — стенеше той. Втория път бе по-лесно: — Обичам те!
— О, Парис.
Сега тя наистина обезумя. От устата й се отрони див, сладостен вик на възторг и изумление. Едва тогава Парис отметна глава назад и се освободи.
След малко той се отпусна върху гърдите й и се отдаде изцяло на блаженството си.
Юланда си спомни за страстното им сливане, за задъханото им несвързано дишане само преди броени минути и лицето й се обля в червенина.
— Обичам те! — каза Парис отново на следващата сутрин. — Трябваше да ти го кажа преди много време. Ти си моето сърце и моят живот. Ако нещо ти се случи, ще умра.
— Обещавам, че ще внимавам. Стриктно ще се придържам към съветите, които ми даде акушерката. — Тя се облегна отново върху възглавницата и се загледа в Парис, който се приготвяше за заминаване. — Нима трябва да тръгваш вече? Не може ли да се любим поне още веднъж?
— Дори и да имаме време — усмихна й се той, — съмнявам се дали ще имам сили да издържа. След изминалата нощ съм съвсем изтощен. Скъпа моя съпруго, ти си невероятна.
— Ти си този, който ме измори — измърмори тя и се сгуши в ръцете му. — Никога не съм преставала да се надявам, че ще се научиш да ме обичаш. Сега, след като и ти го знаеш, е чудесно. Това направи изминалата нощ незабравима.
Тя обви ръката си около Парис и почувства, нарастващата му възбуда.
— Виждаш ли — прошепна, — все още имаш сили. Мисля, че просто се нуждаеш от малко окуражение.
— Юланда… — Ала Парис не продължи, защото устните й бяха върху неговите. Той не можа да устои на игривия й език, нито на пищното тяло, което лежеше под него.
— Обичам те! — мълвеше той, дарявайки я за пореден път с ласките си!
Бебето на Юланда бе нежно и красиво като майка си. С права черна коса, като на баща си. Тъй като детето се роди на Богоявление, Джордж от Ентайх предложи на младото семейство да измисли име, свързано с този ден.
Джордж бе прекарал буден цялата нощ, чакайки малкото момиченце да се появи на бял свят. С него бяха Алейн и Парис.
— Тъй като ме помолихте да стана кръстник, аз ще трябва да предложа някакво име, нали? — попита Джордж.
— Същото май ще трябва да направя и аз, защото съм кръстник заедно с теб. Хей — Алейн се усмихна на невинното същество, — какво име би искала да имаш, малка красавице?
— Алейн, можеш да избереш името Мария, в чест на благословената девица — предложи отец Еймбрас.
— Юланда и аз мислихме за Самира — каза Парис.
— Но това не е ли мюсюлманско име? — възрази Еймбрас. — Аз смятам, че това не е много подходящо за дете, родено в Сицилия. Не е ли по-добре да изберете някое християнско име все пак?
— Аз бих предложил Епифани — вметна Джордж.
— Би трябвало да се съобразя с предложенията на всеки един от вас. — Юланда бе усмихната и личеше колко е щастлива, въпреки сенките под очите, които бяха останали след прекараната безсънна нощ. Парис няколко пъти й бе казал, че за него полът на първото дете е без значение. Той знаеше, че ще имат и други деца, за да се изпълни домът им със смях и любов.
— Бащата гордо пое бебето и каза: — Господа, искам да ви представя Епифани Мария Самира.
— Това не е ли твърде дълго име за толкова малко дете? — усмихна се Алейн.
— Но хубаво име. Юланда е наследила моята дипломатичност — похвали се Джордж на отец Еймбрас.
Епифани Мария Самира бе кръстена на следвалия ден от Еймбрас. Кръстници бяха Алейн и Джордж, заедно с две знатни дами от Палермо. След церемонията родителите започнаха да я наричат само Самира. Тя правеше всички около себе си щастливи и скоро двамата кръстници толкова се привързаха към малкото същество, че започнаха да прекарват голяма част от времето си в къщата на Парис.
— Тя има нормандски очи — каза Алейн, когато Самира бе на шест месеца. — Юланда, забелязала ли си, че те промениха цвета си от синьо към сиво-зелено? Как е възможно това, след като и двамата с Парис сте с тъмни очи?
— Ако не бе прекарал толкова много време загледан в морските вълни, щеше да си чул разговора ни преди доста време — каза му Юланда, — когато казах, че баща ми е бил нормандски барон. Майка ми често ми е разказвала за красивите му сиво-зелени очи. Самира е наследила цвета на неговите очи.