Любов по време на холера

Първото, с което се зае, бе кабинетът на баща му. Остави на мястото им строгите, сериозни английски мебели, чиято дървесина стенеше в утринния студ, но запрати на тавана научните трактати от времето на вицекралете и на романтичната медицина и нареди по стъклените лавици книгите от новата френска школа. Свали излинелите литографии, с изключение на една — с лекаря, който оспорва на смъртта една гола болна жена, откачи и клетвата на Хипократ, отпечатана с готически букви, и на тяхно място закачи редом до единствената диплома на баща си своите многобройни и най-различни дипломи с пълно отличие, които бе получил в няколко европейски университета.

Опита се да въведе нови схващания в Болницата на милосърдието, но се оказа не толкова лесно, както бе смятал в младежкия си ентусиазъм, защото този мухлясал дом на здравето се заинатяваше в атавистичните си суеверия, като например да се слагат краката на леглото в паници с вода, та да не могат болестите да се изкатерят, или да се изисква от хирурзите строго официален костюм и велурени ръкавици в операционната зала, защото бе прието да се смята, че елегантността е основното условие за асептичност. Не можеха да понасят как новопристигналият младок опитва урината на болния, за да установи съдържанието на захар, как цитира Шарко и Трусо, сякаш са му съквартиранти, как в лекциите си предупреждава сериозно за смъртната опасност от ваксините, а в замяна на това проявява подозрително доверие към новооткрития супозиториум. Всичко негово срещаше съпротива: обновителният му дух, маниакалният му патриотизъм, чувството му за хумор, изостанало за тази земя на безсмъртни шегаджии, всичко, което всъщност представляваше най-ценните му качества, предизвикваше недоверие у по-възрастните му колеги и тайни подигравки сред по-младите.

Основната му грижа беше опасното хигиенично състояние на града. Обърна се до най-високи инстанции с проект да се пресушат испанските клоаки — огромен развъдник на плъхове, а на тяхно място да се построят закрити отходни канали, които да не се изливат в залива на пазара, както бе открай време, а в някоя далечна яма. Добре уредените колониални къщи имаха нужници със септични ями, но две трети от градското население, натъпкани в бараки покрай блатата, вършеха нуждите си на открито. Изпражненията изсъхваха на слънцето, ставаха на прах и понесени от свежия декемврийски ветрец, се вдишваха от всички с коледните веселия. Доктор Урбино се помъчи да уреди в градската община задължителни курсове за бедни, та да се научат сами да си строят нужници. Напразно се бори боклукът да не се изхвърля в храсталаците мангле, превърнали се от векове в загнило блато, да се прибира поне два пъти седмично и да се изгаря в някое ненаселено място.