Любов по време на холера

Обичаше да казва, че любовта им била плод на клиническа грешка. Той сам не можеше да повярва, че се е случило, и то в такъв период от живота му, когато бе отдал цялата си страст на съдбините на родния град, за който често казваше без никакво колебание, че няма равен в света. В Париж, разхождайки се под ръка с някоя мимолетна годеница в късната есен, му се струваше невъзможно по-голямо щастие от тези златисти дни, с планинския мирис на кестени върху жаравата, с меланхоличните акордеони, с неутолимите влюбени, които никога не преставаха да се целуват из откритите кафенета, но въпреки това, с ръка на сърцето, той си бе казвал, че за всичко това не би дал в замяна дори един миг от своето Карибие през април. Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото. Но когато съзря отново от палубата на кораба бялото възвишение на колониалния квартал, вдадено в морето, неподвижните лешояди по керемидите, бедняшките дрехи, прострени да съхнат по балконите, едва тогава разбра до каква степен е бил лесна жертва на милосърдните клопки на носталгията.

Корабът си отваряше път през плаващ дюшек от удавени животни в залива и повечето пътници се скриха в каютите, побягнали от вонята. Младият лекар се спусна по трапа облечен в костюм от алпака19 с жилетка и тренчкот, с остра брадичка като Пастьор на младини, с коса, разделена по средата от прав, бледен път, и с достатъчно самообладание, за да прикрие буцата, заседнала в гърлото му не от тъга, а от ужас. На почти безлюдния кей, охраняван от боси войници без униформи, го чакаха сестрите, майка му и най-скъпите приятели. Сториха му се неугледни и без бъдеще въпреки светския им вид. Споменаха за кризата и за гражданската война като за нещо далечно и чуждо, но уклончивият тон на гласовете и една неувереност в зениците издаваха истинския смисъл на думите. Най-силно го потресе майка му. Все още млада жена, наложила се в живота със своята изисканост и с обществената си активност, тя сега съхнеше на бавен огън в камфоровия дъх на вдовишкия си креп. Тя, изглежда, се видя в смущението на сина си, защото в самоотбрана го предвари с въпроса защо се връща с такава прозрачна кожа, като восъчна.