Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Можеш ли да ми обясниш какво представлява то? Тя поклати глава.
— Трябва да го възприемаш стъпка по стъпка. Първо е необходимо да си дадеш сметка накъде води развитието на човечеството. Не интелектуално, а с очите и чувствата. Шамбала е образец на това бъдеще.
Кимнах и я погледнах.
— Време е светът да разбере на какво сме способни ние, хората, и накъде ни води еволюционният процес. Когато напълно разберете това, ще бъдете способни да разгръщате своето поле дори още повече и да станете по-силни.
Тя тръсна глава и добави:
— Но трябва да разбереш, че аз не притежавам цялата информация, свързана с Четвъртото разгръщане на енергията. Ще мога да те преведа през някои от следващите стъпки, но има още, което е известно само на живеещите в храмовете.
— Какви са тези храмове? — попитах аз.
— Те са сърцето на Шамбала. Мистическото място, което си си представял. Там се върши истинската работа в Шамбала.
— Къде са разположени тези храмове?
Тя посочи на север отвъд долината към странна кръгообразна група от планини в далечината.
— Отвъд онези върхове — посочи тя.
Докато ние вървяхме, Таши беше мълчалив и слушаше всяка дума. Ани го погледна и го поглади по косата.
— Имах интуитивно усещане, че Таши трябваше да бъде вече повикан да отиде в храмовете досега… Но както изглежда, той се интересува повече от живота във вашия свят.
Схъбудих се внезапно, целият облян в пот. Бях сънувал, че минавам през храмовете заедно с Таши и още някой и бях на път да разбера Четвъртото проникновение. Намирахме се сред лабиринт от каменни постройки, повечето от които в пясъчнобронзов цвят, но в далечината имаше един храм, който изглеждаше синкав. Един човек в ритуално тибетско облекло бе застанал пред него. В съня си аз започнах да бягам от китайския полковник, когото бях срещал няколко пъти по-рано. Той ме преследваше през храмовете и те бяха разрушени. Мразех го за онова, което върши. Седнах на леглото и се опитах да събера мислите си. Почти не си спомнях нищо от обратния път към къщата на Ани. Сега лежах в една от нейните спални и бе вече сутрин. Таши седеше пред леглото ми на голям стол и ме гледаше. Поех си дълбоко дъх и се опитах да се успокоя.
— Какво има? — попита той.
— Просто един ужасен сън — отвърнах аз.
— Ще ми разкажеш ли за културите извън Шамбала?
— Нима не можеш просто да отидеш там през някакъв прозорец или отвор, или както го наричате това изкривяване на пространството?
Той поклати глава.
— Не, не е възможно, дори за живеещите в храмовете. Моята баба бе получила интуитивно усещане, че може да стане, но никой досега не е успявал поради разликата в енергийните нива в тези две места. Живеещите в храмовете могат да видят какво става във външните култури.
— Майка ти като че ли знае доста за външния свят.
— Ние получаваме информация от живеещите в храмовете. Те идват често при нас, особено когато почувстват, че някой е готов да се присъедини към тях.
— Да се присъедини към тях ли?
— Почти всички тук се стремят да се сдобият с място в храмовете. Това е най-голяма чест и възможност да се влияе върху външните култури.
Така както говореше, гласът и онази зрелост, която излъчваше, ми напомняха трийсетгодишен човек. Въпреки че той бе висок на ръст, все пак бе някак смущаващо да гледаш лицето на четиринадесетгодишно момче, което говореше по този начин.
— Ами ти? — попитах аз. — Значи ли това, че и ти желаеш да отидеш в храмовете?
Той се усмихна и погледна към съседната стая, сякаш не му се щеше майка му да чуе нашия разговор.
— Продължавам да мисля, че по някакъв начин трябва да отида във външните култури, извън Шамбала. Ще ми разкажеш ли повече за тях?
В продължение на половин час му разказвах всичко, което можах, за състоянието на нашия свят в момента: за начина, по който живеят повечето хора, за онова, с което се хранят, за борбата да установят демокрация по цялото земно кълбо, за корумпиращото въздействие на парите върху правителствата, за проблемите с околната среда. Таши съвсем не бе разочарован или притеснен от това, което говорех. Той попиваше всичко с ентусиазъм.
В това време Ани влезе в стаята, усети, че се води някакъв важен разговор и изчака. Никой от нас нищо не каза и аз се отпуснах обратно на възглавницата си.
Тя погледна към мен.
— Ще трябва да ти влеем още енергия — забеляза. — Ела с мен.
Облякох се и се срещнах с нея във всекидневната, след което я последвах навън. Отидохме в задната част на къщата. Тук дърветата бяха много големи и бяха разположени на по трийсетина стъпки едно от друго. Между тях вирееше груба трева, която напомняше пелин и десетки други растения, като огромни аспарагуси. Ани ме накара да се раздвижа и да опитам да направя упражненията, които Ин ми бе показал.