Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Исках да й задам още въпроси, но когато свърнахме по един завой на пътеката, забелязах широк ручей, който течеше вдясно по хълма. Звукът на буйна вода отекна в главата ми.
— Какъв беше този шум? — попитах аз.
— От водопада е — каза тя. — Чувстваш ли интуитивно, че трябва да го видиш?
Аз не разбирах докрай какво има предвид.
— Имаш предвид дали имам интуитивно прозрение ли? — попитах аз.
— Разбира се, че имам предвид интуитивно прозрение — отвърна ми тя усмихнато. — Тук ние живеем чрез интуицията си.
Таши бе спрял и гледаше назад към нас. Ани се обърна към него:
— Защо не отидеш да кажеш на Пема, че идваме?
Той се усмихна и се втурна напред.
Заизкачвахме се по скалистия склон вдясно и приближавахме все повече към потока, като си пробивахме път сред по-гъсти и ниски дървета, докато стигнахме брега на поточето. То беше широко двайсет и пет стъпки и много бързо. През дебелите клони на дърветата вляво виждах, че водата стига до една тераса. Ани ми направи знак да я последвам. Тръгнахме по течението на потока, слязохме по няколко скални тераси и най-сетне се озовахме край водопада. Оттук можеше да се види голям вир на петдесет стъпки под нас.
Нещо, което се движеше, привлече погледа ми и аз отидох до края на скалата, за да погледна надолу. За моя изненада през мъглата и капчиците в края на вира успях да различа двама души, които приближаваха един към друг, обгърнати от мека розово-бяла светлина. Въпреки че светлината не бе много ярка, тя бе плътна, особено около техните рамене и бедра. Напрегнах се, за да различа силуетите на двамата и видях, че са голи.
— Това ли ме доведе да видим тук? — попита Ани развеселена.
Аз не можех да откъсна очи от онова, което става. Знаех, че наблюдавам енергийните полета на мъж и жена. Те приближиха един към друг, полетата им се сляха и те се прегърнаха. Накрая много бавно видях как една нова светлина се оформяше в долната част на тялото на жената. След няколко минути те се откъснаха един от друг и жената опипа стомаха си. Малката светлина стана по-ярка и двамата отново се прегърнаха. Изглежда, говореха нещо, но от водопада до мен не достигаха техните думи. После съвсем ненадейно двойката просто изчезна.
Разбирах, че те правеха любов и останах много объркан.
— Кои бяха тези хора? — попитах.
— Не ги познах — отвърна Ани. — Но сигурно са някъде от тези места.
— Изглежда, заченаха дете — казах аз. — Смяташ ли, че са имали такова намерение?
Тя избухна в смях.
— Това не са културите отвън. Разбира се, че са имали намерение да заченат. На тези нива на енергия и интуиция да се извика една душа на земята е напълно съзнателен процес.
— Но как така изведнъж изчезнаха?
— Бяха дошли тук, проектирайки себе си мисловно чрез поле за пренасяне в пространството. Усилвателният уред ни позволява да осъществяваме това. Открили сме, че същото електромагнитно поле, което препраща телевизионните картини, може да се използва за свръзка между пространството на отдалечено място с пространството, където сме ние. Можем по този начин да разгледаме място, което желаем или действително да се разходим из него, използвайки усилвателя на молитвеното поле. Някои теоретици от културите извън Шамбала вече работят върху подобни теории, но още не осъзнават напълно до какво могат да доведат те.
Аз само я изгледах, опитвайки се да асимилирам новата информация.
— Изглеждаш доста объркан — каза тя. Аз кимнах и се насилих да се усмихна.
— Хайде, ще те запозная с Пема. Пристигнахме в къщата, която приличаше много на дома на Ани, само че беше построена на склона на хълма и различно обзаведена. Навън имаше същата черна кутия, както и в къщата на Ани и ние влязохме по същия начин чрез силово поле, както бяхме излезли и преди. Посрещна ни Таши и друга жена, която се представи като Пема.
Пема бе по-висока от Ани и по-тънка. Косата й бе гарвановочерна и дълга. Тя носеше дълга бяла дреха и се усмихваше, но аз забелязах, че нещо не е както трябва. Помоли да се види с Ани насаме и те двете отидоха в друга стая, а оставиха нас с Таши в хола.
Тъкмо смятах да го запитам какво има, когато почувствах наелектризираност на въздуха зад мен. Появи се същото закривяване в пространството, което бях наблюдавал и преди в силовото поле около къщата на Ани, само че този път то се появи в средата на стаята. Примигнах от учудване, опитвайки се да осъзная какво става. Както бях концентриран, забелязах поле с дребни растения отвъд това изкривяване, сякаш то беше прозорец. За моя изненада един мъж премина през отвора и влезе в стаята.