Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Моля те, услужи ми за малко с бинокъла си — обърна се към редник Карера.
Тя също бе впечатлена от странния танц на черните птици. Извади от якето си малък компактен бинокъл и го подаде на Натан. Той затаи дъх и го фокусира. През лещите огромното ято се разпадна на отделни птици, малки и големи. Много от тях се биеха във въздуха и се опитваха да се кълват. Независимо от различията си всички имаха нещо общо.
— Лешояди… — промърмори Натан и отмести бинокъла от очите си.
— Много са — прецени Коуве.
— Черни лешояди, жълтоглави лешояди, дори кралски лешояди…
— Трябва да проверим какво има там — предложи Коуве.
Не само в неговите очи, но и в очите на останалите се появи тревога. Първо, изчезнали индианци… после — лешояди… Това не им хареса.
— Ще изчакаме да дойдат другите — спря ги редник Карера. Ревът на двигателя на лодката се чу съвсем наблизо и после утихна. След няколко минути капитан Уоксмън и трима рейнджъри влязоха в постройката. Карера бързо ги информира за случилото се.
— Наредих на рейнджърите на пост в гората да се завърнат в лагера — каза капитанът. — Те ще докарат всички останали тук. Междувременно да проверим какво се е случило. — Уоксмън посочи трима от военните: редник Карера, ефрейтор Конджър и сержант Костос.
— Добре ще е и аз да отида с тях — каза Натан. — Познавам тази джунгла по-добре от всеки друг.
Капитан Уоксмън въздъхна:
— Всъщност вече доказахте това. Ще държим постоянна радиовръзка — нареди на останалите.
Когато излизаше от жилището, Натан видя, че Коуве заговори капитан Уоксмън.
— Капитане, има нещо, което според мен е редно да знаете… — започна професорът.
Натан се измъкна с облекчение навън. Предположи, че на капитана няма да му е приятно да разбере, че заедно с Коуве са премълчавали няколко дни подозренията си. Натан предпочете да остави обясненията на тактичния професор.
След като достигнаха джунглата, Конджър и Костос тръгнаха напред, последвани от Натан. По стъпките му вървеше редник Карера, която прикриваше тила.
Тръгнаха с бързи крачки по влажната земя, като внимаваха да не се подхлъзнат върху калта и мокрите листа. Малко поточе, стичащо се към реката, съвпадна с посоката им. Тръгнаха покрай него и ускориха крачка.
Натан забеляза стъпки по брега. Стари стъпки, почти размити от дъжда. Стъпки на боси хора. Посочи една от тях на редник Карера.
— Индианците навярно са избягали оттук.
Тя с кимане потвърди, че е разбрала, и му даде знак да продължи.
Натан се замисли върху видяното. Стори му се странно. Защо са избягали пеша? Защо не са използвали реката?
Въпреки ускорената крачка на рейнджърите Натан не изостана от тях. Околната гора бе необикновено тиха, почти смълчана. Обстановката не се хареса на Натан и той изведнъж съжали, че бе оставил пушката си в лагера.
Бе толкова погълнат от усилията си да не изостане, че насмалко не пропусна да го види. От удивление ахна и спря.
Редник Карера насмалко не се сблъска с него.
— За Бога! Предупреждавай, че ще спираш!
Другите двама рейнджъри не забелязаха, че те са спрели, и продължиха напред.
— Искаш да си починеш ли? — попита го Карера с лека насмешка в гласа.
— Не — отвърна Натан, като продължаваше да диша тежко. — Погледни това.
На малък клон бе прикрепен къс избеляла жълта тъкан. Бе малък, колкото половин игрална карта, и с квадратна форма. Натан го взе.
— Какво представлява това? — попита Карера зад гърба му. — От индианците ли е останало?
— Едва ли е от индианците. Това е полиестер, синтетична тъкан — обясни Натан. Огледа клонката, върху която бе нанизан платът. Бе срязана, а не счупена. Докато я разглеждаше, забеляза, че на ствола на дървото бяха издълбани груби белези.
— Какво е това? — Кое?
Натан се отмести, за да може рейнджърката да види това, което бе открил. Върху ствола на дървото бе издълбано закодирано послание.
SW
17/5
GC
Редник Карера подсвирна и се доближи до ствола.
— Тези „G“ и „С“ в долната част…
— Да, това е Джерълд Кларк (на английски Gerald Clark) — довърши мисълта й Натан. — Подписал се е. Стрелката навярно сочи откъде е дошъл… или поне къде се намира следващият знак.
Карера погледна компаса на китката си.
— Югозапад. Посоката съвпада.
— А цифрите? Какво могат да означават тези „17“ и „5“? Рейнджърката се смръщи.
— Може би дата, изписана по военному. Първо се сочи денят, а после — месецът.