Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Той я уви в меко одеяло, остави пролука да диша, метна я на рамо и се насочи към прозореца, Дъждът бързо намокри главата й, но Тристан спря, остави я на земята и двамата се подслониха до стената.
— Ще почакаме Жюл. Той също те търси. Трябва да сме на кораба преди разсъмване, а изгубихме дяволски много време, докато открием това място.
Бетина мислено прокле онзи, който го бе упътил насам. Когато на сутринта майка й се събуди и разбере, че я няма, ще настоява Пиер да тръгне да я търси и ще направи всичко, за да я спаси.
— Тристан, намерих я!
— Не знам кого си намерил, Жюл, но във всички случаи не е Бетина, защото тя е тук, при мен.
— Но аз запалих свещ, както ми каза. Тази има дълга сребристоруса коса — отвърна Жюл.
— Аз направих същото и ти казвам, че Бетина е в ръцете ми — отвърна Тристан с нарастващо раздразнение.
— Видя ли лицето й?
— Не, но… — Той млъкна и Бетина почувства как пръстите му се плъзнаха по лицето й. — По дяволите, тук е толкова тъмно! Ще вземем и двете, трябва да се махаме от острова, преди да се е съмнало. Една повече или по-малко, какво значение има?
Бетина се опита да извика, но нито звук не излезе от устата й. Знаеше, че Жюл бе отвлякъл майка й, но нищо не можеше да направи. О, Господи, сега кой щеше да се погрижи за нея? Пиер бе изгорил картата, а Тристан каза, че ще потеглят от острова преди разсъмване.
Почувства, че я повдигат и Тристан отново я метна през рамо. Ръцете я боляха, краката й бяха мокри и студени. Нямаше нужда да я връзва толкова здраво, помисли си тя, и без това нейната сила не можеше да се мери с неговата. Държеше се с нея като с безправна робиня!
Дъждът се просмукваше през одеялото и скоро цялото й тяло бе мокро.
Тристан я сложи да легне, а от лекото люлеене, Бетина разбра, че се намират в лодка. След малко Жюл постави майка й до нея и лодката потегли. Не след дълго щяха да бъдат на борда на „Дръзката лейди“ и изцяло във властта на Тристан.
Сърцето й се изпълни с нарастващо чувство на отчаяние и безпомощност. Майка й сигурно бе изплашена до смърт. Жизел сигурно бе чула разговора между Тристан и Жюл и знаеше кой ги бе отвлякъл и къде ги водеха. Но Жизел не знаеше, че Пиер бе изгорил картата и че няма кой да ги спаси.
Усети, че отново я вдигнаха и я понесоха. Разбра, че Тристан се изкачва по стълби и след няколко минути знаеше, че се намира в каютата му. Той я сложи на пода и грубо разви одеялото.
Бетина кръвнишки го изгледа. Зелените й очи мятаха мълнии и ако погледите можеха да убиват, Тристан щеше вече да бъде купчинка пепел. Той се втренчи за миг в лицето й и избухна в смях.
— Знаех си, че си ти, малката ми. Не мога да сбъркам уханието ти.
Вратата се отвори и Жюл внесе майка й в каютата. Тя също бе завързана и омотана в одеяло. Той я изправи и внимателно я разви.
— Виждам, че си взел тази, която трябва, Тристан — ухили се Жюл, загледан в Жизел. — Тази изглежда моя възраст и вероятно няма да има нищо против да сподели каютата с мен.
Бетина се опита да протестира, но въжето бе прекалено стегнато. Тристан й хвърли развеселен поглед. Явно не бързаше да я развърже.
Жизел разтри схванатите си ръце, но не каза нищо, дори когато махнаха кърпата от устата й. Бетина видя ужаса в очите на майка си и се почувства нещастна, че не може да й помогне и да я успокои.
— Коя сте вие, мадам? — попита Тристан. Стоеше изправен пред Жизел с разкрачени крака и ръце на кръста. Тя беше дребна жена и пиратът се извисяваше застрашително над нея.
— Аз съм Жизел Верлен…
— По дяволите! — изрева Тристан, а Жизел уплашено се отдръпна назад. — Знаеш ли какво си направил, Жюл? Тази жена е майка на момичето!
— И какво от това?
— Имам си достатъчно грижи с дъщерята и не ми трябва и майката!
— Ти си виновен, че момичето ти се качи на главата — изръмжа приятелят му. — Отдавна ти казах какво трябва да направиш с нея, но ти не слушаш. Прекалено си мек с жените, Тристан. Аз много по-лесно се справих с майката.
Тристан се вгледа в пребледнялото лице на жената и широко отворените й зелени очи. Лицето му се отпусна, а гласът му омекна, когато отново й заговори:
— Съжалявам, че ви изплашихме, мадам, но вашето присъствие ни изненада. Бетина ми е говорила за вас и аз мислех, че живеете във Франция — Жизел не отговори и той продължи: — Няма да причиня болка нито на вас, нито на вашата дъщеря. Успокойте се.
— Тогава, моля ви, развържете я, мосю — плахо каза Жизел, не знаейки какво може да очаква от този огромен мъж.