Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Поне един път ще го направя така, както искам, без да се налага да се боря с теб и да слушам обидите ти — промърмори той. Погали нежно гърдите й и тя усети как зърната им се втвърдиха. — Това е, от което бягаш, Бетина, това, което не искаш да си позволиш.
„Престани! Престани!“ — искаше да изкрещи, но Тристан зарови лице във врата й. Устните му обхванаха набъбналото зърно на едната й гърда, а езикът му бавно се плъзна около него. Желанието, което я изгаряше, стопи съпротивата й.
— Това, което чувстваш сега не е отвращение, малко мое цвете. Това е удоволствие, чисто и просто удоволствие. И двамата го знаем. Ти може и да ме проклинаш, но ме желаеш. Твоята страст победи омразата ти, а тялото ти отчаяно копнее за насладата, която мога да му дам.
Той се изправи и свали панталоните и ботушите си. Сетне нежно развърза краката й и погали задника и бедрата й. Бетина се опита да го отблъсне, но той я притисна към леглото, развърза ръцете й, вдигна ги над главата й и отново ги върза.
Извърна се към нея и се намести между краката й, преди да успее да го ритне, но тя нямаше желание да се бори с него. Свали кърпата от устата й и жадно я целуна. Тя не се възпротиви. Не се интересуваше от нищо друго освен от огъня, който Тристан бе събудил в тялото й, огън, който само той можеше да угаси. Защо върза ръцете й? Тя искаше да го прегърне, да се вкопчи в него, да погали мускулестите му гърди, да — прокара пръсти през русата му коса… Краката й се разтвориха и той плавно проникна в нея, изпълвайки я докрай. Сякаш във вените й потече огнена лава, тя се изви и се задвижи в неговия ритъм, понесена от вълните на невероятна наслада. Нищо друго нямаше значение в този момент, нищо…
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Бурята утихна и на сутринта слънчевите лъчи проникваха през малкото прозорче на каютата. Бетина лежеше гола в леглото, а по тялото й, все още изтръпнало от пламенното любене на Тристан, блестяха малки капчици пот.
Как можеше да събужда у нея такава страст, когато го мразеше толкова силно? Бе изпитала невероятно удоволствие. Нима бе толкова пропаднала, че само едно негово докосване да я кара да трепери, а целувките му да в състояние да я доведат до лудост?
Целувката на Пиер не й подейства по този начин. Само Тристан предизвикваше подобни желание у нея.
Какво й ставаше? Не, тя не беше виновна. Той бе истински дявол, притежаваше магически пръсти с тайнствена сила. Сама никога нямаше да иска да се люби с него, но докосванията му бяха накарали тялото й да го пожелае. Сигурно беше дявол. Как иначе щеше да бъде силен колкото десетина мъже и ще има такова невероятно красиво лице и великолепно тяло?
Погледна към Тристан, който стоеше до прозореца и гледаше морето. Изглеждаше разтревожен и тя се зарадва. Надяваше се да има безброй неприятности, надяваше се тя да е главната причина за раздразнението му.
Опита се да стане, но си припомни, че той още не я бе развързал. Намръщи се. Бе убедена, че унижението на което я подложи, е наказанието, което й обеща, но…
— Тристан, развържи ме — нетърпеливо каза тя.
Той се извърна и я погледна. Ъгълчетата на устните му се изкривиха в лека насмешка и тя се изчерви, засрамена от голотата си. Очите му блестяха, а косата му падаше на вълни. Слънцето я огряваше и тя сияеше като разтопено злато.
— Каза ли нещо, малка моя?
О, знаеше чудесно, че я бе чул! Е, добре, щеше да се престори, че приема играта му, че е смирена, за да го накара да я развърже.
— Би ли ме развързал? Ръцете ме болят — тихо повтори тя.
— Обикновено затворниците са завързани с железни вериги — отвърна той. — Трябва да си благодарна, че съм те вързал само с въже.
Не знаеше дали я дразни, но той не се помръдна. Бетина стисна ядно зъби. Искаше й се да изсипе ужасни проклятия върху него, но преди това трябваше да го накара да я освободи.
— Моля те, Тристан — опита се да се изправи, но не успя. — Нали не искаш непрекъснато да ме държиш по този начин?
— А защо не? Поне ръцете ти са вързани и аз няма да се страхувам, че ще се нахвърлиш върху мен, щом се обърна.
— Ръцете ме болят! Да не би по този начин да ме измъчваш, защото избягах от теб? Проклет да си! Казах ти, че ако отново ме изнасилиш, ще избягам… и го направих! Щях да остана с теб на острова, ако ме беше оставил на мира!
— Сигурен съм, че е така, както съм сигурен, че ще бъдеш доволна, ако никога повече не те докосна, както го сторих преди малко — подразни я той. — Ала ти си твърде изкусителна жена, Бетина, за да може един мъж да те остави. Ако искам да те целуна, ще го направя. Ако искам да правя любов с теб — ще те любя. Забрави ли какво казах на майка ти? Ти ми принадлежиш.