Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Не още.
— Нали не възнамерявате да я наказвате, загдето е избягала от вас? — попита Жизел.
— Значи тя ви е разказала за мен, така ли?
— Мога да се обзаложа как те е обрисувала — ухили се Жюл.
— Нямаш ли някаква работа, Жюл? — гневно го изгледа Тристан.
— В момента не. — Жюл се приближи до масата и се отпусна на един стол.
— Бетина ми разказа всичко — вече по-смело се обади Жизел.
— Всичко?
— Да.
— В такъв случай мога да ви уверя, мадам, че аз не съм чудовищният жесток пират, за който тя ме е представила.
— Ако сте мъж на честта, ще ни освободите. Също и Мадлен Доде.
— Мадам, казах, че не съм чудовище, но и че съм мъж на честта. Предупредих я да не се опитва да бяга от мен, но тя не ме послуша. Сега ще се постъпя с нея както намеря за добре.
— Мосю…
— Не съм свършил — прекъсна я Тристан. — Няма да позволя да се намесвате. Ако искате да останете с дъщеря си, трябва да се съобразявате с думите и желанията ми. Това какво ще правя с Бетина, е моя работа. Ясен ли съм?
— Напълно — прошепна тя.
— Добре. Можете да спите в каютата на Жюл. Той ще ви я отстъпи, тъй като съм сигурен, че неговата съпруга едва ли ще остане очарована, като научи, че е прекарвал нощите си в компанията на друга жена.
— Предполагам, че си прав — неохотно промърмори Жюл.
Тристан ги изпрати до вратата, наведе се и прошепна в ухото на Жизел, така че Бетина да не може да чуе:
— Няма да я нараня, мадам, не се страхувайте за нея.
Жизел бе смаяна от нежните му думи и топло му се усмихна, преди Жюл да я изведе от каютата.
Бетина наблюдаваше как Тристан затвори вратата, облегна се на нея и се ухили. Косата му бе мокра, дрехите — също. Тънката риза и панталоните бяха прилепнали по него и очертаваха мускулестото му тяло. Лицето му бе гладко обръснато, но белегът на бузата му почти не се забелязваше, защото лицето му бе придобило бронзов загар.
— Майка ти е поразителна жена, всъщност е много красива. Вижда се, че приличаш на нея — каза Тристан. Отдръпна се от вратата и отиде до малката масичка, където имаше леген, кана с вода и кърпи. Свали ризата си, взе една кърпа и започна да подсушава косата си. По дяволите, кога смяташе да я развърже?
— Бетина, какво да правя с теб? — застана пред нея, бършейки гърдите и рамене си. — Признавам, че побеснях, когато разбрах, че си избягала. Имаш късмет, че не те намерих онази сутрин, защото сигурно здравата щях да те набия, както Жюл отдавна ме съветва. Но имах достатъчно време, за да се успокоя.
Тристан си наля чаша ром и Бетина си помисли, че сигурно смята да я остави вързана на пода. Каза на майка й, че ще постъпи с нея както намери за добре. Какво бе намислил?
Той я погледна. Светлосините му очи весело блестяха.
— Какво наказание заслужаваш, Бетина? Казах ти, че ако се опиташ да избягваш, ще те открия и ще бъдеш моя затворничка. Но ти не само се опита да избягаш, но и успя… за малко. Грешката ти е, че си пуснала конете, защото тропотът им ме събуди. А когато тръгнах да те търся, белият жребец се появи от гората, препускайки, сякаш дяволът го гони. Щях да бъда тук по-рано, но имаше буря и се забавихме.
Сега вече знаеше защо я бе намерил толкова скоро. Трябваше да затвори оградата и да не пуска конете.
— Така че какво наказание да измисля за теб, малката ми? — той прекоси стаята, коленичи до нея и повдигна брадичката й. — Все още мога да те набия. Жюл вярва, че това ще има резултат.
Бетина отдръпна главата си. В следващия миг ръката му хвана едната й гърда и сякаш в тялото й лумна огън.
— Защо бягаш от мен, Бетина? Заради това ли? — гласът му бе дълбок и дразнещ.
Ръката му се плъзна по-надолу, тя се опита да се отдръпне, но той я притисна още по-силно. Какво смяташе да прави с нея?
Искаше да крещи и да се бори… Внезапно очите й се разшириха, защото видя как Тристан вдигна кинжала си. Опита се да извика, но безуспешно. Видя, че той се усмихва, но в очите му нямаше топлина. — Отпусни се и приеми съдбата си, Бетина, защото реших как да те накажа.
Младото момиче не можеше да откъсне ужасения си поглед от блестящо острие. С рязко движение Тристан разряза дрехите й отгоре до долу. Очите му лакомо изучаваха голото й тяло и Бетина усети как лицето й пламва.
Той седна на един стол, без да откъсва поглед от нея. Лицето му не изразяваше нищо, нито гняв, нито страст. Искаше й се да умре. Не, не искаше тя да умре, искаше той да умре! Само ако можеше да му каже колко много го мрази и ненавижда!
Затвори очи, защото повече не можеше да понася погледа му, втренчен в голото й тяло. Ала след миг Тристан с котешки стъпки се приближи до нея, вдигна я, внимателно я положи на леглото и се изтегна до нея. Бетина го погледна и видя, че очите му излъчват топлота, той не беше сърдит и тя знаеше какво възнамерява да направи.