Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Ще бъда честна с теб, Бетина. Казах ти, че никога не съм обичала Андре, а животът ми с него никак не беше приятен. Уважението, което изпитвах към него, изчезна преди много години, когато той започна да ме тормози с желанието си да има син. Смъртта му ме изненада, но аз не тъгувам за него. Чувствам само невероятното усещане за свобода.
— Сигурно е ужасно да живееш толкова много години с мъж, когото не обичаш.
— Аз имах теб. Ти ми даде толкова много щастие.
— Но ти още си млада, мамо. Все още можеш да се влюбиш в някого.
— Съмнявам се, скъпа — усмихна се Жизел. — Но сега съм богата вдовица, много богата. Никога не съм и сънувала, че Андре е толкова богат. Сега мога да ти дам всичко, което пожелаеш, да пътуваме, да наваксаме всичко, което ни бе отнето… Ала това означава още, че ти не си длъжна да се омъжиш за граф Де Ламбер. Можем да останем за известно време в дома му и ако го обикнеш, ще се омъжиш за него, ако ли не — ще си заминем.
— Вече свикнах да мисля за граф Де Ламбер като за мой бъдещ съпруг — леко се усмихна Бетина.
— Е, поне Андре ти е избрал млад и привлекателен мъж за съпруг.
— Това, че е красив, не означава непременно, че е добър — поклати глава Бетина, като си припомни красивото лице на Тристан. — Ала можем да останем тук за известно време, за да мога по-добре да опозная Пиер.
Те продължиха да разговарят, докато граф Де Ламбер дойде да ги покани на вечеря. Почти цялата трапезария бе заета от голяма полирана махагонова маса, сервирана за четирима. Висок мъж около четиридесетте, с гъста черна къдрава коса и тъмносиви очи, седеше на един от столовете. Когато влязоха в стаята, той мигновено стана.
— Това е моят гост, за който ти споменах, Бетина — каза Пиер. — Ще ми погостува известно време, докато корабът му бъде готов за отплаване.
Мъжът пое ръката на Бетина и галантно я целуне.
— Дон Мигел де Бастида, мадмоазел. За мен е чест…
— Бастида! — ахна тя. — Вие… вие сте този, който Тристан търси.
Мъжът пребледня.
— Познавате ли Тристан, мадмоазел?
— Да, за съжаление. Можете ли да ми кажете, мосю, питам само от любопитство, защо Тристан иска да ви убие?
— И аз бих ви задал същия въпрос, мадмоазел. Преди много години ми казаха, че млад мъж на име Тристан ме търси, но никой не можа да ми каже защо. Вие казахте, че той желае смъртта ми?
— Да. Тристан каза, че ви търси от дванадесет години и дори се опасяваше, че друг може да ви убие, преди да ви е открил. Той… той ви нарече убиец.
— Убиец! — засмя се дон Мигел. — Този мъж сигурно ме бърка с някого друг. Но аз бих искал да се срещна с него. Знаете ли къде е той сега, мадмоазел?
— Дадох на граф Де Ламбер карта, на която е нарисувано местоположението на острова му.
— Дон Мигел, не мисля, че този разговор е подходящ за вечеря — бързо се намеси граф Де Ламбер.
— Извини ме, Пиер. Прав си, разбира се. Моля да ме извините, дами, но рядко ми се случва да вечерям в такава очарователна компания. Сигурно съм забравил добрите си маниери.
— Всичко е наред, дон Мигел — отвърна Жизел, доволна, че графът прекъсна разговора, въпреки че Бетина не изглеждаше разстроена.
— Вие сте испанец, нали, сеньор Бастида? Откъде сте научили толкова добре френски? — попита Бетина.
— Много пъти съм посещавал Франция. Освен това имам делови отношения с много французи и беше задължително да науча езика им.
— Искрено ви поздравявам, мосю Бастида. Говорите отлично френски.
Разговорът продължи в същия дух и след вечеря те се оттеглиха в салона за гости. Дон Мигел бе очарователен мъж и изглежда бе искрено заинтригуван от Жизел. Бетина отдавна не бе виждала майка си и сега й се стори съвсем различна. Изглеждаше много по-млада и по-красива със сребристорусата си коса и в зелената кадифена рокля, която отлично подхождаше на тъмнозелените й очи.
Граф Де Ламбер сякаш бе обзет от тревожни мисли. Всеки път, когато го погледнеше, Бетина виждаше дълбока бръчка на челото му, но когато забележеше, че тя го гледа, на устните му се появяваше ленива усмивка. Беше привлекателен мъж, макар да не бе толкова красив като Тристан. Дори и с белега на бузата пиратът бе много по-очарователен… Но защо продължаваше да мисли за Тристан?
— Стана късно. — Бетина тактично се извини и се оттегли. Не се чувстваше изморена, но искаше да остане сама. Пиер настоя да я съпроводи до стаята й, отвори вратата и я покани да влезе.
— Харесва ли ти стаята? — попита той и приближи до нея.
— Да. — Тя огледа луксозната обстановка. — Къщата ти е много красива.
— Когато реших да се оженя за теб, изцяло смених мебелировката. Утре сутринта ще те разведа, за да я разгледаш. О, Бетина, толкова дълго си мечтаех за този миг! — Той я сграбчи в прегръдките си и притисна устни до нейните.