Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Моля те, Пиер, става късно и аз…
— Не ме отпращай, Бетина — прекъсна я той и я притисна още по-силно. — Скоро ще се оженим, а аз те желая толкова силно!
— Пиер! — възкликна тя и възмутено го отблъсна. Лицето му се изкриви от гняв и сякаш погрозня.
— Не мога да понеса мисълта, че той те е имал пръв! — гневно викна той. Сетне лицето му се отпусна и той заговори с по-нежен глас: — Моля те, Бетина, ще бъда внимателен с теб, ще те накарам да забравиш Тристан.
Бетина бе смаяна от поведението му, но в същото време в гърдите й се надигна силен гняв. Значи той смяташе, че тя ще скочи в леглото му, преди да са се оженили?
— И ти ли възнамеряваш да ме изнасилиш? — студено попита тя.
— Разбира се, че не.
— Тогава напусни спалнята ми, Пиер. Късно е, а аз съм уморена.
— Прости ми, Бетина. Денят е бил тежък за теб, а аз мислех само за себе си.
Тя му позволи да я целуне по бузата и той излезе от стаята.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Колкото и да се опитваше, Бетина не можа да заспи. Споменът за отвратителната сцена с Пиер я караше да трепери от гняв. Само защо го не бе девствена, той си мислеше, че тя ще легне с него, преди да са се оженили!
Преди няколко минути чу, че майка й се прибра в стаята си. Радваше се, че тя е тук. Вече не зависеше от граф Де Ламбер и както майка й бе казала, можеше да не се омъжи за него, ако не желаеше.
Повече от час се мяташе в леглото, без да може да заспи. В стаята бе непоносимо горещо и тя се изкушаваше да свали нощницата си. Големият френски прозорец бе отворен, но в спалнята бе задушно и вятърът, който шумеше навън в дърветата не проникваше вътре.
Бетина стана и излезе на просторната веранда.
Гъсти сиви облаци покриваха небето и скриваха луната. Сигурно щеше да завали. Хладният въздух щеше да проникне в стаята и тя най-сетне щеше да заспи.
Разходи се нагоре-надолу, загледана в светлините на града, но чу гласове и спря. Обърна се и видя, че е спряла точно пред отворените врати на салона.
— Ти си истински щастливец, Пиер — чу гласа на дон Мигел. — Ако бях с десетина години по-млад, може би щях да се опитам да ти отнема Бетина Верлен, но вече съм твърде стар, за да направя щастливо едно младо момиче. От друга страна, майката би ми била много подходяща за моя съпруга. Учудващо е колко добре изглежда вдовицата, въпреки че има такава голяма дъщеря. Ала вероятно и Жизел ще ме сметне за твърде стар за съпруг.
— Глупости, Мигел, ти чудесно й подхождаш — отвърна Пиер. — Защо не останеш още малко и не се опиташ да спечелиш сърцето на красивата вдовица?
— Какво? Да не би да искаш да се отървеш от бъдещата си тъща преди сватбата? — засмя се дон Мигел.
— Няма да има сватба — горчиво каза Пиер.
Бетина ахна и се приближи, за да чува по-добре.
— Сигурно се шегуваш, не вярвам да си такъв глупак.
— Де да беше шега — гласът на графа бе изпълнен с яд, примесен със съжаление. — Ти си бил в града и знаеш, че всички говорят за Бетина. Когато „Песента на вятъра“ се върна и моряците разпространиха историята й, всички започнаха да говорят за нея като за „пиратската курва“, защото никой не поиска откуп за нея. Вече не мога да се оженя за нея.
— Ти наистина си глупак, ако се откажеш от нея само заради мнението на хората.
— Ти не живееш тук, Мигел и не познаваш хората. Това е малък остров и аз не бих могъл да понеса да се разнасят слухове за моята съпруга. Това ще създаде безкрайни неудобства.
— Значи просто ще оставиш тази перла да се изниже между пръстите ти? Ако бях на твое място…
— Възнамерявам да запазя перлата — нетърпеливо го прекъсна Пиер, — но още не съм решил как.
— Искаш да кажеш, че ще я задържиш като своя любовница? — изненадано попита дон Мигел.
— Разбира се. Както сам каза, ще бъда глупак, ако се откажа от нея.
— Но как възнамеряваш да го постигнеш. Останах с впечатлението, че Бетина Верлен очаква да стане твоя съпруга. Майка й също.
— Да, но майка й ще трябва да си замине и да остави момичето на моите грижи. Не след дълго ще вкарам Бетина в леглото си, а след това ще й обясня, че не може да се оженим.
— Ти наистина ме смайваш, Пиер — засмя се испанецът. — Да се наслаждаваш на една красавица, и то без да се жениш за нея!
— Не исках да става така. Аз наистина желаех Бетина за моя съпруга. Щях да я направя кралица, ако този… Тристан не я бе насилил да стане негова курва!
— Наистина е странно, че животът и на двама ни зависи от този непознат — промърмори дон Мигел.
— Значи ти наистина не знаеш защо той те преследва?