Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Твоята прислужница е останала на острова?
— Да.
— Но тя вероятно вече не е жива, Бетина.
— Жива е! Оставих я там само защото вярвах, че ти ще я спасиш. Искам да си отмъстя на Тристан. Той трябва да умре!
Пиер смаяно я изгледа.
— Бетина, това е невъзможно. Пиратите, които плячкосват в тези води, са особено опасни. За тях убийството е детска игра. Не знаеш за какво ме молиш.
— Моля те да освободиш моята прислужница и да отмъстиш за мен. Ако ти не можеш да ми помогнеш, ще потърся някой друг — отвърна Бетина, опитвайки се да запази самообладание.
— Много добре — Пиер поклати глава. — Но в момента нямам свободни кораби. Ще трябва да почакаме.
— А този кораб, който днес се разтоварваше на пристанището, не е ли твой?
— Не. Той принадлежи на мой приятел. Тази вечер ще се запознаеш с него. Искам да разговарям с него относно превоза на роби, но тези неща едва ли те интересуват — той млъкна и замислено я изгледа. — Знаеш ли къде се намира островът?
— Имам карта. — Бетина му подаде малкото парче хартия, което капитан Роулинсен й бе дал.
— Това е добре — кимна графът и мушна хартията в джоба си.
— Искам да дойда с теб — възбудено заяви Бетина. — Искам със собствените си очи да видя как Тристан умира!
— Ще помислим за това. А сега, както вече ти казах, имам изненада за теб.
Той излезе от стаята, надявайки се, че майката на Бетина ще я разубеди. Самата мисъл да нападне пиратски остров, бе повече от абсурдна.
— Мамо!
Бетина не можа да повярва на очите си, когато видя, че майка й влиза в стаята. Спусна се към Жизел и се вкопчи в нея, за да се увери, че е истинска и не сънува.
— Всичко е наред, любов моя. Аз съм тук — нежно каза Жизел и я погали по косата.
Любящият глас на майка й я накара да избухне в сълзи. Почувства се като малко дете, което търси закрила и утеха при майка си. Сълзите преминаха в ридания, но Бетина не можеше да ги спре. Майка й беше тук, с нея, и всичко щеше да бъде наред. Повече нямаше да бъде сама.
Измина дълго време, преди младото момиче да се успокои и да спре да плаче. Двете седяха на малката софа, а майка й я прегръщаше и нежно я притискаше към себе си.
— Не говори за това, ако е твърде болезнено за теб, дете мое.
— Не, искам да ти разкажа всичко, мамо. Трябва да знам дали съм права. Изпълнена съм с такава омраза и желание за мъст, че понякога не мога да се позная.
Бетина разказа на майка си всичко, което се бе случило след като я бяха отвлекли от кораба „Песента на вятъра“, за бягството й от острова и за разговора й с Пиер. Не скри нищо за Тристан, дори си призна как няколко пъти тялото й я бе предало и тя се бе наслаждавала на ласките му.
— Мади не може да разбере защо го мразя толкова много. А Пиер смята, че е глупаво да искам отмъщение. Той е мой годеник и би трябвало по-силно от мен да иска да си отмъсти. Но аз мисля, че той би предпочел да забрави за цялата история — Бетина млъкна за миг и умоляващо погледна майка си. — Грешно ли е толкова силно да мразя Тристан? Много ли е лошо, че искам да го видя мъртъв?
— Този мъж те е изнасили много пъти и ти имаш пълното право да го мразиш. Но ти си жива, Бетина. След като те е изнасилил, е могъл да те убие, но не го е направил. Наистина е грях да желаеш смъртта на някого. А и с начина на живот, който води, Тристан скоро ще умре. Нека обаче неговата смърт да не е дело на твоите ръце. Жаждата за мъст може да разруши самата теб.
— Но единственото, което искам, е да го видя мъртъв.
— Това не е хубаво, дете мое. Трябва да забравиш този мъж и омразата, която изпитваш към него. Това, което ти е сторил, не може да се промени. Много жени са имали подобна съдба, но въпреки това са оцелявали — Жизел нежно отметна косата й от челото. — Ти си щастлива, скъпа, защото вече сама можеш да решаваш съдбата си. Можеш да се омъжиш за графа, ако искаш, или, след като спасим Мади, да се върнеш с мен във Франция.
— Но аз си мислех, че след като бракът ми е уговорен, аз съм длъжна да се омъжа за граф Де Ламбер.
— Не, вече не си длъжна. Андре уговори бракът ти, но… Андре е мъртъв.
— Мъртъв!
— Да, умря в деня, в който се върнахме от Сан Мало. Беше нещастен случай. Падна от коня и удари главата си.
Бетина потръпна, спомняйки си как бе паднала от белия жребец. Въпреки че Андре не й беше истински баща, той бе единственият баща, когото бе познавала и сърцето й се изпълни със съжаление.
— Съжалявам, че трябва да ти съобщя тази новина, след всичко, което си преживяла — обади се Жизел.
— Всичко е наред, мамо. Сигурно е било тежко за теб да останеш сама.