Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Извинете, милейди…
— О, разбира се. — Тя отстъпи встрани и той се хвърли с цялата тежест на тялото си върху такелажа на главното платно. Той повика някой от другарите си на помощ и веднага към него се присъедини още един моряк. С обединени усилия двамата успяха да издигнат платното.
— Моля ви, милейди, елате с мен! — настоя мистър Морли.
Но тя все още не можеше да се отдели от палубата. Затича се покрай него към кърмата и се загледа назад към Боун Кей. На пиратския кораб, закотвен близо до брега, тя видя да стои неподвижна фигура.
Островът, „Сребърен сокол“ и каналът сякаш се потапяха в огнените багри на залязващото слънце. Скай погледна към очертанията на крепостта и внезапно я задавиха сълзи.
Той е застанал на борда на своя кораб, помисли си тя. Макар „Лейди Елена“ да се придвижваше бързо и силуетът на мъжа да се смаляваше с всеки изминал миг, Скай не се съмняваше, че това е той — облечен целия в черно, от шапката с перото до ботушите. И тогава тя видя още нещо — той вдигна ръка за поздрав.
За свой голям ужас тя извика силно. Обърна се рязко и за малко не се сблъска с видимо объркания мистър Морли.
— А сега ме заведете в каютата ми, моля.
Той я подхвана и двамата тръгнаха към каютата. Заслепена от напиращите сълзи, тя сигурно нямаше да се справи без неговата помощ. Когато достигнаха до едни тесни, стръмни стълби, той я прикани да се придвижва внимателно, но тя просто не го чуваше. Намирайки се вече под палубата, двамата тръгнаха към задната част на кораба. Тук някъде мистър Морли отвори една врата. Каютата бе доста просторна и обзаведена елегантно. Имаше широко легло, библиотека с книги, умивалник, тоалетна масичка.
— Лорд Кемерън скоро ще ви навести — обеща мистър Морли. — Веднага, щом оставим рифовете и плитчините зад гърба си, вечерята ще бъде сервирана в неговата каюта.
— Благодаря. Още отсега се радвам, че ще имам възможността да го опозная по-добре — излъга тя, надявайки се кърмчията по най-бързия начин да я остави сама. Най-сетне той се поклони и си тръгна. Затвори бързо вратата след него и се хвърли на леглото. Сега вече можеше да си поплаче на воля. — Дяволите да го вземат! — извика тя. Колко глупаво от нейна страна — да се сближи дотолкова с някакъв пират, че да остави сърцето си в неговите груби, мазолести ръце…
Но… искаше ли всъщност да живее с него, да загуби баща си завинаги, всеки ден отново и отново да се пита дали този разбойник и мошеник, за когото е пожертвала честта и гордостта си, не се връща при нея след поредната си авантюра? Не! Някой ден той непременно ще увисне на бесилото или ще загине от вражеска сабя. Не…
Но на този кораб също не искаше да бъде, не при лорда, който я спаси.
Постепенно сълзите й пресъхнаха. Нужно ми е време, за да разбера всичко, което се случи, каза си тя, всичко, което се случи, и самата себе си… Съвсем скоро щеше да прегърне баща си и да му разкрие сърцето си.
Обзеха я неприятни чувства, когато установи, че в каютата става все по-тъмно и по-тъмно. И Сокола, нейният светъл лъч в толкова нощи, и той не бе тук.
Изправи се и избърса очите си. Лампа и свещи нямаше никъде наоколо. Под масичката на умивалника, до някакви калаени чаши, откри обаче гарафа с коняк. Изобщо не си направи труда да напълни една от тях, просто издърпа запушалката и отпи голяма глътка. Алкохолът се разля като огън из цялото й тяло. Почувства се малко по-добре и по-силна.
На вратата се почука. Тя отвори вратата и изгледа смаяна момчето, застанало пред нея.
— Дейви — юнгата от „Силвър месенджър“, който я боготвореше… Зарадвана, тя сложи ръце на раменете му. — Слава Богу, ти си жив и здрав.
— О, да, милейди. Капитан Сребърния сокол не бе никак жесток.
Тя го дръпна в каютата.
— Къде беше през цялото това време? Какво стана с теб?
— Бяхме на кораба на вашия баща, справихме се с бурята и накрая хвърлихме котва при Кейп Хатерас. Мисля, че там се размениха някакви послания. После дойде „Лейди Елена“ и пиратите ни предадоха на екипажа на лорд Кемерън.
— Грижеха ли се добре за вас?
— О, да, милейди. Един лекар се погрижи за ранените. И тъй като Сокола не обича да вижда пленници в окови, ние можехме да се движим сравнително свободно и дори честичко да излизаме на палубата и да дишаме чист въздух. Наистина не се чувствахме зле. — След кратка пауза той попита: А вие, лейди Кинсдейл? Всеки ден се молех за вас. Вие добре ли сте?
Скай преглътна няколко пъти.
— Да, Дейви, добре съм, благодаря.
Момчето се дръпна смутено назад.
— Всъщност дойдох само да ви попитам дали нямате нужда от нещо. На негова светлост сигурно няма да се хареса, че стоя тук с вас и си говорим.