Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Младата жена и мъжът забелязаха, че ги следят, и ускориха крачките си. Д’Артанян избърза, отмина ги и се върна към тях точно когато те се намираха пред Самарянската черква, осветена от фенер, който хвърляше светлина върху тази част на моста.
Д’Артанян се спря пред тях, те също се спряха.
— Какво искате, господине? — запита мускетарят, като отстъпи крачка назад. Той имаше чуждестранно произношение, което доказваше на д’Артанян, че се е излъгал отчасти в догадките си.
— Не е Арамис! — извика той.
— Не, господине, не е Арамис и по вашето възклицание виждам, че сте ме взели за друг и ви прощавам.
— Прощавате ми! — извика д’Артанян.
— Да — отвърна непознатият. — И ме оставете да мина, тъй като нямате никаква работа с мене.
— Имате право, господине — каза д’Артанян, — аз нямам работа с вас, а с дамата.
— С дамата! Вие не я познавате — каза чужденецът.
— Лъжете се, господине, познавам я.
— Ах! — обади се с укор госпожа Бонасийо. — Ах, господине, вие ми дадохте честната си дума на войник и благородник; мислех, че мога да разчитам на нея.
— А вие, госпожо — промълви объркан д’Артанян, — вие ми обещахте…
— Дайте си ръката, госпожо — каза чужденецът, — и да продължим пътя си.
Но д’Артанян, смаян, съсипан, сломен от всичко, което му се беше случило, стоеше със скръстени ръце пред мускетаря и госпожа Бонасийо.
Мускетарят пристъпи две крачки и отстрани д’Артанян с ръка.
Д’Артанян отскочи назад и изтегли шпагата си.
В същото време с бързината на мълния непознатият изтегли своята шпага.
— За бога, милорд! — извика госпожа Бонасийо, като се хвърли между двамата противници и улови шпагите им.
— Милорд! — извика д’Артанян, озарен от внезапна мисъл. — Милорд! Извинете, господине, вие да не сте…
— Милорд Бъкингамския дук — промълви госпожа Бонасийо. — Сега можете да погубите всички ни.
— Милорд, госпожо, извинете, хиляди извинения! Но аз направих това от любов и от ревност, милорд, а вие знаете какво значи да обича човек, милорд, простете ми и кажете как да пожертвувам живота си за ваша милост.
— Вие сте честен момък — каза Бъкингам и подаде на д’Артанян ръката си, която той стисна почтително. — Предлагате ми своите услуги. — Приемам ги. Вървете на двадесет крачки след нас до Лувър. Ако някой ни следи, убийте го!
Д’Артанян сложи голата си шпага под мишница, почака, докато госпожа Бонасийо и дукът изминаха двадесетина крачки, и тръгна след тях, готов да изпълни дословно заповедите на благородния и красив министър на Чарлз I.
За щастие на младия герой не се удаде случай да докаже на дука своята преданост и младата жена и хубавият мускетар влязоха в Лувър през входа към улица Ешел, без да бъдат обезпокоявани.
А д’Артанян отиде веднага в кръчмата „Борова шишарка“, където намери Портос и Арамис, които го чакаха.
Без да им дава обяснения за безпокойството, което им бе причинил, той им каза, че се е справил сам с работата, за която е помислил в началото, че ще има нужда от тяхната помощ.
А сега, увлечени от разказа, да оставим нашите трима приятели да се приберат по домовете си и да проследим в тайните кътчета на Лувър Бъкингамския дук и неговата спътница.
(обратно)Госпожа Бонасийо и дукът влязоха в Лувър без никакви трудности. Всички знаеха, че госпожа Бонасийо служи при кралицата, дукът носеше униформата на мускетарите на господин дьо Тревил, които, както казахме, бяха тази вечер на караул. Освен това Жермен беше предан на кралицата и ако нещо се случеше, госпожа Бонасийо щеше да бъде обвинена, че е въвела любовника си в Лувър, и всичко щеше да се уреди. Тя поемаше престъплението върху себе си — наистина честта й щеше да бъде опетнена, но какво значение имаше за света честта на жената на някакъв дребен търговец?
Като влязоха в двора, дукът и младата жена вървяха около двадесет и пет крачки край стената. Когато изминаха това разстояние, госпожа Бонасийо бутна малка служебна вратичка, която денем беше отворена, а нощем обикновено затворена. Вратата се отвори. Двамата влязоха и потънаха в мрак, но госпожа Бонасийо познаваше много добре всички входове и входчета в тая част на Лувър, определена за хората от свитата. Тя затвори след себе си вратата, хвана дука за ръка, направи пипнешком няколко крачки, улови се за перилото на една стълба, докосна с крак едно стъпало и почна да се изкачва — дукът отброи два етажа. Тогава тя сви вдясно, тръгна по някакъв дълъг коридор, слезе един етаж по-долу, пристъпи още няколко крачки, пъхна ключ в една ключалка, отвори някаква врата, въведе дука в стая, осветена само с една нощна лампа, и му каза: