Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Да, но клеветата използува тия безразсъдни постъпки, в които аз — вие знаете добре това, — милорд, нямах никаква вина. Кралят, подбуждан от кардинала, страшно се разгневи: госпожа дьо Верне бе прогонена, Пютанж пратен в изгнание, госпожа дьо Шеврьоз изпадна в немилост, а когато вие поискахте да се върнете посланик във Франция, самият крал, спомнете си, милорд, се противопостави.
— Да, и Франция ще заплати с война отказа на своя крал. Щом не бива да ви виждам, госпожо, аз искам всеки ден да слушате за мене. Каква цел, мислите, че имат експедицията на остров Ре и замисленият от мен съюз с протестантите в Ла Рошел? Удоволствието да ви виждам! Зная много добре, че няма надежда да проникна в Париж с оръжие в ръка; но тази война може да доведе до мир, за този мир ще бъдат необходими преговори, а преговорите ще водя аз. Тогава вече няма да посмеят да ми откажат, аз ще се върна в Париж, ще ви виждам и ще бъда известно време щастлив. Наистина хиляди хора ще заплатят моето щастие с живота си, но какво значение има това за мене, щом ще ви видя! Всичко това може би е лудост, безумие, но кажете ми, коя жена има по-влюбен любовник? Коя кралица има по-предан слуга?
— Милорд, милорд, за да се защитите, вие привеждате доводи, които още повече ви обвиняват; милорд, всички тия доказателства за вашата любов, които искате да ми дадете, са почти престъпления.
— Защото вие не ме обичате, госпожо: ако ме обичахте, щяхте да виждате по друг начин нещата. Ако ме обичахте, о, ако ме обичахте, щях да полудея от прекомерно щастие. Ах! Госпожа дьо Шеврьоз, за която говорехте преди малко, госпожа дьо Шеврьоз не беше тъй жестока като вас! Холанд я обичаше и тя отговори на любовта му.
— Госпожа дьо Шеврьоз не беше кралица — прошепна Ана Австрийска, победена въпреки желанието си от тази толкова дълбока любов.
— Значи вие бихте ме обикнали, госпожо, вие бихте ме обикнали, ако не бяхте кралица? Да вярвам ли, че само достойнството на вашия сан ви прави жестока към мене? Да вярвам ли, че ако бяхте госпожа дьо Шеврьоз, бедният Бъкингам би могъл да се надява? Благодаря за тези нежни думи, моя хубава кралице, хиляди пъти благодаря!
— Ах, милорд! Вие зле ме разбрахте, зле изтълкувахте, не исках да кажа…
— Мълчете! Мълчете! — прекъсна я дукът. — Ако една грешка ме е направила щастлив, не бъдете толкова жестока да я поправяте. Вие сама казахте, че са ми устроили клопка, че може би ще оставя живота си тук, защото, знаете ли, странно, но от известно време аз имам предчувствие, че ще умра.
И дукът се усмихна с тъжна, но прелестна усмивка.
— О, боже мой! — извика Ана Австрийска с ужас, който доказваше, че тя изпитва по-силни чувства към дука, отколкото искаше да покаже.
— Не казвам това, за да ви изплаша, госпожо, не, дори е смешно, че ви го казвам и повярвайте ми, мене не ме тревожат такива сънища. Но думите, които ми казахте, надеждата, която почти ми дадохте, ще изкупят всичко, дори живота ми.
— Слушайте, дук — каза Ана Австрийска, — аз също имам предчувствия. Преследват ме сънища. Сънувах ви прострян в кърви, ранен…
— В лявата страна, нали, с нож? — прекъсна я Бъкингам.
— Да, да, милорд, точно така, в лявата страна, с нож. Кой може да ви е разказал тоя сън? Аз го поверих само на бога, и то в молитвите си.
— Не искам нищо повече, вие ме обичате, госпожо, това ми стига.
— Аз ли ви обичам, аз?
— Да, вие. Бог щеше ли да ни изпрати един и същ сън, ако не ме обичахте! Щяхме ли да имаме едни и същи предчувствия, ако сърцата ни не бяха обвързани! Вие ме обичате, о, кралице, ще скърбите ли за мене?
— О, боже мой! Боже мой! — извика Ана Австрийска. — Това е свръх силите ми. Слушайте, дук, в името на небето вървете, оттеглете се! Не зная дали ви обичам или не, зная само едно, че никога няма да стана клетвопрестъпница. Смилете се над мене и заминете. О, ако ви ранят във Франция, ако умрете във Франция, само при мисълта, че любовта ви към мене е станала причина за вашата смърт, никога не бих се утешила, бих полудяла. Заминете, заминете, моля ви!
— О! Колко сте хубава сега, колко ви обичам! — каза Бъкингам.
— Заминете! Заминете! Моля ви и се върнете по-късно. Върнете се като посланик, върнете се като министър, върнете се окръжен от стража, която ще ви пази, от слуги, които ще бдят над вас, и тогава няма вече да се боя за живота ви и ще бъда щастлива да ви видя.
— О! Истина ли е това, което казвате?
— Да…
— Добре! Дайте ми някакъв залог за вашата милост, нещо ваше, което да ми напомня, че не съм сънувал, нещо, което сте носили и бих могъл да нося и аз — пръстен, огърлица, верижка.
— И ще заминете ли, ще заминете ли веднага, щом получите това, което искате?