Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Говорете, госпожо, говорете, кралице — каза Бъкингам. — Нежността на вашия глас смекчава жестокостта на думите ви. Говорите за светотатство! Светотатство е да бъдат разделени две сърца, които бог е създал едно за друго.
— Милорд — извика кралицата, — вие забравяте, че никога не съм ви казвала, че ви обичам.
— Но вие също никога не сте ми казвали, че не ме обичате. И наистина такива думи от страна на Ваше величество щяха да бъдат голяма неблагодарност. Кажете ми, къде бихте могли да намерите такава любов като моята, любов, която нито времето, нито раздялата, нито пък отчаянието могат да угасят; любов, която се задоволява с някоя изгубена панделка, с някой случаен поглед или с една изтървана дума? Три години изминаха, госпожо, откакто ви видях за пръв път, и от три години ви обичам все така. Искате ли да ви кажа как бяхте облечена първия път, когато ви видях? Искате ли да ви опиша подробно всеки накит на вашето облекло? Ето аз и сега ви виждам: вие бяхте седнали върху възглавници на пода, по испански обичай, облечена бяхте в зелена атлазена рокля, обшита със злато и сребро, с широки ръкави, които бяха притегнати с големи диаманти към хубавите ви ръце, към тия дивни ръце, вие бяхте със затворена якичка; на главата си имахте малка шапчица с цвета на роклята, а на шапчицата перо от рибар. О! Ето, ето, госпожо, аз затварям очи и ви виждам такава, каквато бяхте тогава; отварям ги и ви виждам такава, каквато сте сега, с други думи, сто пъти по-прекрасна!
— Какво безумие! — прошепна Ана Австрийска, която нямаше смелост да се сърди на дука, че е запазил тъй жив образа й в сърцето си. — Какво безумие е да подхранва човек една безполезна страст с такива спомени!
— А с какво искате да живея? Аз имам само спомени. Те са моето щастие, моето съкровище, моята надежда. Всеки път, когато ви видя, аз скътвам един диамант в съкровищницата на моето сърце. Този е четвъртият, който вие отронвате, и аз го прибирам, защото в разстояние на три години, госпожо, аз ви видях само четири пъти: за първия път вече ви говорих, втория път — у госпожа дьо Шеврьоз, третия път — в градините на град Амиен.
— Дук — каза кралицата, като се изчерви, — не говорете за оная вечер.
— О, не, напротив, госпожо, да говорим, да говорим; тя е щастлива и лъчезарна вечер в живота ми. Спомняте ли си колко чудна беше нощта? Въздухът беше топъл и ухаен, а небето синьо и осеяно със звезди! Ах, оная вечер аз успях да остана за малко насаме с вас, госпожо. Оная вечер вие бяхте готова да ми говорите за всичко — за своята самота, за сърдечните си мъки. Вие се бяхте опрели на ръката ми, ето на тая ръка. Когато наклонявах глава към вас, аз чувствувах как вашите хубави коси докосват лицето ми и всеки път, когато го докосваха, потрепервах цял. О, кралице, кралице! Вие не знаете какво неземно щастие, какво райско блаженство съдържа такъв миг. Бих дал всичките си имения, богатството, славата целия си живот за една такава нощ, защото през оная нощ, госпожо, кълна ви се, през оная нощ вие ме обичахте.
— Да, милорде, възможно е, самото място, чарът на оная хубава вечер, омайността на вашия поглед, всички тия безброй обстоятелства, които се сливат понякога, за да погубят една жена, се бяха събрали през оная съдбоносна вечер около мене. Но вие видяхте, милорд, че кралицата дойде на помощ на жената, която беше готова да отстъпи: при първата дума, която вие се осмелихте да ми кажете, при първата волност, на която трябваше да отговоря, аз повиках прислугата си, за да не остана сама с вас.
— О, да, да, истина е и никоя друга любов не би издържала такова изпитание. Но след това изпитание, госпожо, моята любов стана много по-пламенна и по-силна. Вие помислихте, че ще се спасите от мене, като се върнете в Париж, помислихте, че аз няма да посмея да оставя съкровището, което моят господар ми беше поверил да охранявам. О! Какво значение имат за мене всички съкровища на света и всички крале на земята! След осем дни аз се върнах, госпожо. Този път нямаше вече в какво да ме укорите. Аз рискувах своето положение, своя живот, за да ви видя само за миг, не се докоснах дори до ръката ви и вие ми простихте, като ме видяхте толкова покорен и разкаян.