- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
— Ти ще видиш, че скоро ще настъпят неспокойни времена, може би войни, и е твърде възможно цялото съществуване на вашата Касталия отново да бъде поставено строго под въпрос.
Йозеф не прие това твърде сериозно, само попита:
— А ти, Плинио? Ще бъдеш ли „за“ или „против“ Касталия?
— Ах — каза Плинио с принудена усмивка, — едва ли някой ще пита за моето мнение. Впрочем аз естествено съм за несмущаваното по-нататъшно съществуване на Касталия, иначе не бих бил тука. Все пак, колкото и скромни да са вашите претенции в материално отношение, годишно Касталия струва на страната една твърде прилична сума.
— Да — засмя се Йозеф, — сумата, както ми казват, възлиза приблизително на една десета от това, което през военните времена на миналото столетие нашата страна е изразходвала всяка година за муниции и оръжие.
Те се срещаха още няколко пъти и колкото по наближаваше краят на курса на Плинио, толкова по-усърдни бяха във взаимната си вежливост. Но и двамата се почувстваха облекчени, когато двете или три седмици изтекоха и Плинио замина.
Майстор на играта на стъклени перли тогава беше Томас фон дер Траве, прочут, обиколил света и с богат житейски опит човек, сговорчив и крайно любезен към всеки, който се приближи до него, но най-бдителен и аскетично строг, що се отнася до играта, и много трудолюбив, което и не подозираха ония, които го познаваха само откъм представителната му страна, примерно, когато в празнични одежди ръководеше тържествената игра или посрещаше делегации от чужбина. Носеше се мълва, че бил хладен, дори студен човек на разума, чието отношение към естетическото било просто’ вежливост. Понякога сред младите и запалени любители на играта на стъклени перли се чуваха за него по-скоро пренебрежителни оценки, грешни, защото макар да не беше ентусиаст и в тържествените публични игри по-скоро да избягваше включването на големи, вълнуващи теми, то неговите блестящо изградени и ненадминати по форма игри разкриваха за познавачите най-близката му свързаност с дълбоките проблеми на света на играта.
Един ден Magister Ludi покани Йозеф Кнехт при себе си, прие го в своето училище, в домашно облекло, и го попита ще му бъде ли възможно и приятно през следващите дни винаги по това време на деня да идва при него за половин час. Кнехт никога досега не бе оставал сам с магистъра. Той прие тази заповед с удивление. За днес майсторът му поднесе обемист ръкопис, предложение от някакъв органист, едно от неизброимите предложения, чиято проверка спадаше към задачите на върховната служба на играта. Най-често се касаеше за молби в архива да бъдат включени нови материали: някой си например беше проучил основно и твърде точно историята на мадригала и в развитието на стила бе открил една крива, която обозначаваше музикално и математически, за да бъде приета в езиковото богатство на играта. Друг бе проучил латинския език на Юлий Цезар и неговите ритмични особености и при това бе намерил поразително съзвучие с резултатите от широкоизвестното проучване върху интервалите във византийската църковна песен. Или пък някакъв мечтател, за кой ли път, бе открил нова кабала за нотното писмо от петнадесетото столетие, да не говорим пък за бурните писма от заблудените експериментатори, както умееха да извличат най-чудновати заключения от сравняването на хороскопите на Гьоте и Спиноза и да прилагат често твърде хубави, външно убедителни многоцветни геометрични чертежи към тях. Кнехт се зае с усърдие с днешното предложение, той самият често бе имал подобни идеи в главата си, макар и да не ги беше пращал; всеки активен играч на стъклени перли естествено мечтае за едно постоянно разширяване на областите на играта, докато тя обхване целия свят, нещо повече, в представите си и в своите лични упражнения той неизменно внася тези разширения и лелее мечтата ония, които изглежда, че се утвърждават, да се превърнат от частни в официални разширения. Същественият последен финес на частната игра на много опитните играчи се състои тъкмо в това, че те дотолкова владеят изразителната, даващата имена и форма сила на законите на играта, че от всяка комбинация с обективни и исторически стойности могат да почерпят съвсем индивидуални неповторими представи. По повод на това един високоценен ботаник направи веднъж забавна забележка, като каза: