Младежкото безразсъдство преуспява. Не аз търся безразсъдно младия, младият безразсъдник ме търси. С първото вещание предричам потребното. Пита ли повече, той само ми досажда. Ако ми досажда, не ще възвестя нищо. Постоянството е насърчително.

От внимание и напрежение Кнехт бе затаил дъх. В настъпилата тишина той неволно въздъхна дълбоко. Не се осмели да попита. Но смяташе, че е разбрал: младият безразсъдник е дошъл, той може да остане. И още докато беше погълнат и очарован от непостижимата марионетна игра на пръстите и пръчиците, която толкова дълго бе наблюдавал, че му изглеждаше тъй убедителна и дълбоко символична, макар да не беше в състояние да отгатне нейния смисъл, прие резултата. Оракулът бе проговорил, решението му бе в полза на Кнехт.

Не бихме описвали епизода толкова подробно, ако самият Кнехт не го разказва много често и с явно удоволствие на своите приятели и ученици. А сега да се върнем към нашия делови доклад.

Кнехт остана за месеци в бамбуковата горичка и овладя манипулациите със стъбълцата от бял равнец почти тъй съвършено, както ги владееше неговият учител. Всеки ден по един час той го упражняваше в броенето на пръчиците, въвеждаше го в граматиката и символиката на оракулския език и го караше да се упражнява в писането и заучаването на шестдесет и четирите знака, четеше му на глас от старите тълковници, понякога, в особено добри дни, му разказваше по една история от Чжуан Дзъ. А между другото, ученикът се научи да се грижи за градината, да мие четките, да стърже тушовете, научи се също да приготвя супа и чай, да събира съчки, да наблюдава времето и да борави с китайския календар. Неговите редки опити да вмъкне в пестеливите разговори с учителя играта на стъклени перли и музиката бяха съвсем безрезултатни, сякаш ги насочваше към някой, който тежко чува. Те или биваха отхвърляни със снизходителна усмивка, или пък им се отговаряше с някаква пословица, като: „Гъсти облаци, никакъв дъжд“ или „Благородният е без недостатъци“. Когато Кнехт поръча да му изпратят от Монтпор малък клавикорд и всеки ден свиреше по един час, не последва никакво възражение. Веднъж Кнехт призна на своя учител: желае да стигне дотам, че да е в състояние да вгради системата на И Дзин в играта на стъклени перли. По-стария брат отвърна със смях: — Е, добре, опитай — каза той, — ще видим. Човек може да засади в света малка хубава бамбукова градина, но дали на градинаря ще се удаде да вгради света в своята бамбукова горичка, ми изглежда съмнително.