- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
— Младият ученик си позволява да се представи на По-стария брат.
— Прелюбезният гост е добре дошъл — каза По-стария брат, — един по-млад колега винаги е добре дошъл за кратък задушевен разговор на чаша чай, за него ще се намери и подслон, ако го желае.
Кнехт направи дълбок китайски поклон и благодари, бе въведен в къщичката и нагостен с чай; после му показаха градината, камъните с надписи, езерото, златните рибки, чиято възраст също му бе съобщена. До вечерта седяха под полюшващото се бамбуково дърво, разменяха си любезности, стихове от песни и мисли на класиците, съзерцаваха цветята и се наслаждаваха на червения залез, който догаряше зад планинската верига. После се върнаха в къщичката, По-стария брат донесе хляб и плодове, на мъничкото огнище изпече по една чудесна питчица за себе си и за госта и когато се нахраниха, студентът бе попитан за целта на посещението му на немски и също на немски той разказа как е дошъл дотук и каква е молбата му, а именно, да остане толкова дълго, колкото По-стария брат би позволил, и да бъде негов ученик.
— Ще говорим за това утре — каза отшелникът и предложи на госта одър.
На сутринта Кнехт седна край водата със златните рибки, вглеждаше се в малкия хладен свят от мрак и светлина и вълшебно играещи багри, където в тъмносиньо-зеленото и мастилените глъбини се виеха златните тела и от време на време, тъкмо когато целият този свят сякаш бе омагьосан, притихнал завинаги и попаднал под властта на вълшебство, с едно леко гъвкаво и все пак заплашващо движение пращаха светкавици от кристал и злато през сънната тъмнина. Той сведе поглед, все по- и по-замислен и по-скоро замечтан, отколкото съзерцаващ и не усети кога По-стария брат бе излязъл от къщата с тихи стъпки, спрял пред своя тъй замислен гост и дълго го бе наблюдавал. Когато най-после Кнехт се отърси от своята вглъбеност и се изправи, другият вече не беше тук, но скоро го повика отвътре за чая. Размениха кратък поздрав, пиха чай, седяха и слушаха в утринната тишина малката водна струя на извора да звъни, мелодия на вечността. После отшелникът стана, зашета из несиметрично построената стая, междувременно поглеждаше с присвити очи към Кнехт и неочаквано попита:
— Готов ли си отново да обуеш обувки и да продължиш да пътешестваш?
Кнехт позабави отговора, но после каза:
— Щом трябва, готов съм.
— Ако освен това се налага да останеш известно време тука, ще бъдеш ли готов да се подчиняваш и да се държиш така тихо като златна рибка?
Студентът отново потвърди.
— Това е добре — каза По-стария брат. — Сега ще взема пръчиците и ще попитам оракула.
Докато Кнехт седеше и колкото с голямо уважение, толкова и с любопитство гледаше, тих като златна рибка, другият извади от една дървена чаша, по-скоро вид колчан, шепа пръчици; това бяха стъбла от бял равнец, той внимателно ги преброи, върна част от снопчето отново в чашата, остави една пръчица настрана, раздели другите на две еднакво големи снопчета, задържа едното в лявата си ръка, с дясната, с острите си чувствителни пръсти взе няколко съвсем малки стъбълца от другото, преброи ги, сложи ги настрана, и все така, докато останаха съвсем малко, последните стисна между двата пръста на лявата си ръка. След като в това ритуално преброяване бе свел снопчето до няколко стъбълца, повтори същата процедура и с другото. Слагаше настрана изброените пръчици, вземайки двете снопчета едно подир друго отново, пак ги преброяваше, стискаше малките остатъци от тях между два пръста и всичко това пръстите му вършеха с пестелива, тиха пъргавина, всичко изглеждаше като тайно съобразяване със строги правила и хиляди пъти повтаряно виртуозно движение, някакво умение, превърнато в игра на сръчност. След като няколко пъти го беше повторил, останаха три малки снопчета и по броя на техните стъбълца той разчете знак, който с остра четка нарисува на малък лист хартия. Отново започна сложната процедура, пръчиците пак бяха разделяни на две еднакви снопчета, преброени, слагани настрана, стискани между пръстите, докато накрая пак останаха три малки снопчета, в резултат на което се получи втори знак. Те се движеха като че ли в танц, потропваха съвсем леко, удряха се една в друга, сменяха местата си, образуваха снопче, биваха разделяни, отново преброявани ритмично, с призрачна увереност. На края на всяко преброяване пръстите записваха един знак и най-сетне положителните и отрицателните знаци се подредиха в шест колонки. Пръчиците бяха събрани и грижливо положени в чашата, магьосникът се бе свил на пода върху тръстиковата рогозка и наблюдаваше дълго и безмълвно резултата от оракулското дирене.