— При играта на стъклени перли трябва всичко да е възможно, дори примерно някое растение да беседва с господин Линей на латински.

И тъй, Кнехт помагаше на майстора при анализа на предложената схема, половин час измина бързо и на другия ден той се яви съвсем точно, така всеки ден в течение на две седмици Кнехт идваше, за да работи половин час сам с Magister Ludi. Още в първите дни му направи впечатление, че тези предложения — за него съвсем без стойност — грижливо се изучаваха докрай, въпреки че тяхната неприложимост се установяваше само с един изпитателен поглед. Той се учудваше, че майсторът отделяше време за тях, и постепенно започна да проумява, че тук същественото не бе да окаже услуга на майстора и да поеме малко от работата, а че тези задачи, все едно необходими или не, преди всичко бяха проверка за него, младия привърженик, направена в най-учтива форма и крайно грижливо. С Кнехт се случи нещо подобно на това, което някога в юношеството му бе възникнало след появата на майстора по музика, сега той го схвана изведнъж по държането на другарите си, което стана по-плахо, дистанцирано, от време на време дори иронично-почтително; подготвяше се нещо, той го долавяше, но вече не се чувстваше така щастлив, както някога.

Подир последните им занимания майсторът на играта на стъклени перли със своя малко висок и любезен глас, при подчертано точен изговор, без каквато и да е тържественост му каза:

— Е, добре, утре няма защо вече да идваш, за момента работата ни е приключена, във всеки случай аз скоро отново ще те обременя. Благодаря ти много за сътрудничеството, беше ми особено полезно. Впрочем аз съм на Мнение, че ти трябва да подадеш молба за приемането ти в ордена, на трудности няма да се натъкнеш, вече съм уведомил властите на ордена. Съгласен си, нали? — после, ставайки, той добави: — Още една дума между другото. Вероятно и ти си склонен, както повечето добри играчи на стъклени перли правят в младостта си, да си служиш с нашата игра като един вид инструмент за философстване. Разбира се, само моите думи няма да те излекуват от това и все пак ще ти кажа: трябва да се философства единствено със законните средства, с тези на философията. Нашата игра обаче не е нито философия, нито религия, тя е самостоятелна дисциплина и по характера си най-много се родее с изкуството, това е едно изкуство sui generis21. Напредва се, когато човек се придържа към тази същност, а не когато я съзнае едва след сто неуспешни опита. Философът Кант — вече малко го познават, но той беше умна глава — казва за теологическото философстване, че то било „вълшебна лампа на фантазията“. Не бива да превръщаме нашата игра на стъклени перли в такова нещо.