- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Йозеф беше изненадан и от сдържано вълнение едва дочу това последно предупреждение. Светкавично му мина през ума: тези думи означават край на свободата, завършване на студентството ми, приемане в ордена и скорошно включване в йерархията. Той благодари с дълбок поклон и скоро след това отиде в канцеларията на ордена във Валдцел, където видя, че името му действително е нанесено в списъка на тези, които ще бъдат новоприети. Знаеше, както всички студенти от неговата степен, правилата на ордена сравнително точно и си спомняше определението, че всеки член на ордена, който има служебно положение от по-висок ранг, може да извърши церемонията по приемането. Затова изказа молбата церемонията да се извърши от майстора по музика, получи разрешение и кратка отпуска и на следния ден замина при своя благодетел и приятел в Монтпор. Завари достопочтения старец малко болен, но той пак го поздрави радостно с „добре дошъл“.
— Ти идваш, сякаш съм те извикал — каза старият. — Скоро аз не бих имал право да те приемам като млад брат в ордена. Имам намерение да се оттегля от длъжността си. Моето напускане е вече разрешено.
Самата церемония беше проста. На следващия ден магистърът по музика покани, както изискваше статутът, двама братя от ордена като свидетели, преди това Кнехт бе получил като задача за упражнение по медитация един израз от правилника на ордена, а той гласеше: „Ако върховната колегия те призове за една длъжност, то знай: всяко изкачване по стъпалата на службите не е крачка към свободата, а към обвързването. Колкото по-висока е длъжността, толкова по-дълбоко е обвързването. Колкото по-голяма е властта на една длъжност, толкова по-строга е службата. Колкото по-силна е една личност, толкова по-недопустимо е своеволието.“ Тогава се събраха в стаята за музика на магистъра, същата, в която някога Кнехт за пръв път бе въведен в изкуството на медитацията; магистърът помоли свидетелите да изсвирят за тържествения час хорал от Бах, след това един от свидетелите прочете извлечение от правилника на ордена, а магистърът по музика сам постави ритуалните въпроси и прие обета на младия си приятел. Той му подари още един час, прекараха го в градината и магистърът му даде приятелски указания в какъв смисъл трябва да усвои правилата на ордена и как да живее съобразно с тях.
— Хубаво е — каза той, — че ти встъпваш в момента, когато аз се оттеглям, и запълваш празнината, сякаш съм имал син, който за в бъдеще вместо мен ще отстоява своето. — И когато видя, че лицето на Йозеф се натъжава, добави: — Само не ставай мрачен, аз също не съм. Наистина съм уморен и се радвам на отдиха, на който още ще се наслаждавам, и смятам, че ти достатъчно често ще вземаш участие в тези наслаждения, така поне се надявам. И следващия път, когато се видим, ще ми говориш на „ти“. Не можех да ти предложа това, докато още бях на длъжност.
И той го изпрати с трогващата сърцето усмивка, която Йозеф познаваше от двадесет години.
Кнехт се върна бързо във Валдцел, той беше получил оттам само три дни отпуск. С пристигането си веднага бе повикан при Magister Ludi, който го прие с някаква колегиална веселост и го поздрави с приемането му в ордена.
— И за да бъдем напълно колеги и другари по работа — продължи той, — липсва само твоето включване на едно определено място в нашата йерархия.
Йозеф леко се изплаши. Следваше, че загубва свободата си.
— Ах — каза той смутено, — надявам се, че ще съм потребен на някое скромно място. И трябва да ви призная все пак, че се надявах още известно време да мога свободно да следвам.
Магистърът се вгледа внимателно в очите му, без да скрие своята умна, леко иронична усмивка.
— Известно време, казваш ти, но колко дълго е това?
Кнехт се засмя смутено:
— Наистина не зная.
— Така и допусках — съгласи се магистърът, — ти още говориш като студент и мислиш със студентски понятия, Йозеф Кнехт, и това е правилно, но много скоро вече няма да е така, защото си ни потребен. Ти знаеш, че и по-късно, естествено и в по-висшите длъжности на нашата колегия можеш да получиш отпуск за изследователски цели, когато съумееш да убедиш колегията в стойността на тези проучвания; моят предшественик и учител например вече като Magister Ludi и възрастен мъж бе измолил и получил цяла година отпуск за изследване на Лондонския архив. Но той не го получи за „известно време“, а за определен брой месеци, седмици, дни. Трябва да се съобразяваш с това за в бъдеще. А сега имам да ти направя едно предложение: за една особена мисия ни е потребен човек с чувство за отговорност, който още не е известен извън нашия кръг.
Отнасяше се за следното поръчение: бенедиктинският манастир „Мариафелс“ — едно от най-старите огнища на просвета в страната, — който поддържаше приятелски отношения с Касталия и преди всичко от десетилетия беше благосклонен към играта на стъклени перли, сега бе помолил за известно време да му предоставят един млад преподавател, който да въведе нови монаси в играта, както и да насърчи неколцината напреднали играчи от братството. И изборът на магистъра бе паднал върху Йозеф Кнехт. Затова той беше проверен така грижливо, затова бе ускорено и постъпването му в ордена.