Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
— Та ето така се оказах тук — завършва Оуенс.
— Поразителна история! — иронично отбелязва Ритер.
— Докторе! — обидено възкликва „Джони“. — Вие трябва да ми вярвате! Нима не заслужих това с продължителната си работа за Германия?! Нима някога съм ви подвел или излъгал?!
„Джони“ веднага предава на Ритер донесените в Лисабон материали — фалшификацията, подготвена от английското разузнаване специално, за да бъде връчена на абверовеца, и истински материали — образец от нова сплав за производство на снаряди.
— Но това са дреболии — заявява „Джони“. — Имам нещо, което ще Ви порази. Мога да Ви доведа един разжалван офицер-летец, той ще Ви разкаже всичко, което поискате да узнаете за английските ВВС.
Примамката е подхвърлена и Ритер се улавя.
Необходимо е известно време, за да бъде организирана следващата среща, на която Оуенс трябва да пристигне вече с „летеца“. След като получава съобщението на „Джони“, че последният е готов да изпълни обещанието си, Ритер изпраща в центъра на абвера следната телеграма: „BUK «3504» съобщава … неговият емисар ще пристигне на 24 или на 26 в столицата на страна 18.“
Емисарят е „Бисквитата“, който се подвизава и под името на Сам Маккарти, и в ролята на офицера-летец Джек Браун, а „страна 18“ за абвера означава Португалия. В една от предишните телеграми Оуенс характеризира Браун като „стопроцентов приятел“. „Джони“ се появява в Лисабон на 26 септември бледен, треперещ и отслабнал по време на плаването в бурно време. Той пристига сам.
— А къде е Вашият „стопроцентов приятел“? — пита Ритер.
— Решихме да плаваме с различни кораби, за да не предизвикаме подозрение. Не се безпокойте, докторе. Аз винаги държа на думата си. Джек ще бъде тук утре.
Джек пристига в Лисабон едва на 29 септември с аглийски кораб. Същият Карлос го идентифицира по снимката, получена от „Джони“, и след като си раз-менят паролите, го завежда в конспиративната квартира, където Ритер очаква „летеца“. Оуенс ги запознава.
— Джони ми разказа Вашата история — започва Ритер. — Изгонват Ви от ВВС или за престъпление по служба, или за излишни приказки — прав ли съм? Сигурен ли сте, че искате да работите за абвера и че разполагате с нещо, което би могло да ни заинтересува?
— Сигурен съм — отговаря Браун.
— В такъв случай да преминем към същността. Джек изважда от джоба британския си паспорт и го протяга на Ритер, но последният поклаща глава:
— Защо са необходими такива формалности? Вашият паспорт може би е също фалшив, както и моят. В края на краищата ние се занимаваме с едни и същи неща! Нас ни интересува само Вашата работа. Нека обсъдим какво можете да предложите.
— „Джони“ ми казваше, че сте експерт по авиацията. Аз също — заявява Браун, без ни най-малко да се смущава. — Струва ми се, че с моя опит, знания и връзки бих могъл да ви дам много.
— За колко?
— За двеста фунта на месец.
— Добре — съглавява се Ритер.
В течение на няколко часа Браун демонстрира на абверовеца своята осведоменост. Така например той знае, че английските ВВС са поръчали в САЩ 40 „летящи крепости“. Поръчката е почти изпълнена, а два самолета от този тип вече са доставени в Англия и преминават изпитания с авиобомби с голяма разрушителна сила.
— Спецификацията на самолета? — пита Ритер.
Браун изрежда много цифрови данни и продължава в същия дух:
— Американските летци, които пилотират „крепостите“ до Англия, се връщат в САЩ с три „Боинга“ по маршрута… Заводът на фирмата „Бристол“ за монтаж на двигатели е прехвърлен в Петчуей, който се намира… Зенитните 3–, 4–, 5- и 7-дюймови оръдия. за да им се придаде по-голяма маневреност, се модернизират по следния начин… Влекачите за тях се произвеждат от завод „Денис“ в Хилфорд, разположен в подножието на един хълм с недостроена черква…
Ритер внимателно слуша Браун и когато той свършва, казва:
— На нас без съмнение ще ни бъде необходимо известно време, за да се ориентираме във всичко, което Вие казахте тук, а аз не мога да се задържам в Лисабон. Пък и освен това нямам необходимата техническа подготовка и не се наемам да съдя за ценността на Вашата информация.
След кратка пауза Ритер задава въпроса, на който така разчитат в МИ-5:
— Бихте ли имали нещо против да дойдете за няколко дни в Германия за едно съвещание с нашите експерти? Давам Ви думата си на офицер, че ще се върнете безпрепятствено в Лисабон.
Чувайки предложението на немеца, мистър Браун сякаш се обърква, но „Джони“ радостно възкликва:
— Прекрасно, докторе! Кога излитаме?
— Един момент! — строго го прекъсва Ритер. — За Вас поканата не се отнася. Много съжалявам, но двамата не мога да ви взема. Та какво ще кажете, мистър Браун?