Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Доктор Рандън, вие сте били непосредствен началник на професор Карлски — обърна се майор Грей към доктора.
— Бяхме по-скоро колеги, отколкото началник и подчинен — премигна с големите си, по детски наивни очи доктор Рандън. — Ние си сътрудничехме, създадохме онази нова изследователска група.
— Това изключително важно изследване ли бе?
— Тук няма маловажни неща — отговори раздразнен лорд Линдънел. — Ти нали си чел доклада на Отдела по безопасност при института?
— Да, четох го — отговори търпеливо майор Грей. — Бих искал доктор Рандън да разкаже по-подробно, е, това се отнася повече или по-малко за специалните неща…
— Работата на група П–5 — започна смутено доктор Рандън, поглеждайки към лорд Линдънел — е не само важна, но и много опасна. Още не се знае какво точно ще излезе от нашите изследвания. От няколко десетки хиляди болестотворни вируса откриваме онези, които притежават нови свойства. Не, по-скоро не откриваме, а създаваме.
— С една дума, „търсене на съкровище“.
— Е, не чак дотам. Всъщност създаваме определен ред и система. Във всеки случай в последно време епидемиологичните и генетичните изследвания направиха голяма крачка напред. А също и изследванията в областта на раковите заболявания…
— Рак ли? — майор Грей изглеждаше смаян. — Как могат да се използуват тези изследвания при евентуална бактериологична война?
— На съвременната медицинска теория са необходими всякакви изследвания — отговори доктор Рандън с невинна усмивка. — Когато се установи причината за дадена болест, тя може да се използува и за да предизвика тази болест. Защото от само себе си се разбира, че предизвиквайки по изкуствен път някаква болест, патологията изяснява причините за нея. Специално ние много уважаваме новите теории, новите изследвания. Колкото по-непозната е болестта, колкото повече време е необходимо за откриването на нейния причинител — толкова по-нужна е тя за стратегическото биологично оръжие. С една дума, това означава, че стратегическото биологично оръжие притежава огромна мощ. Например измежду новите подобрени бацили, които сега са в стадий на експериментално изследване, има такива, които при обикновен преглед дават картина на бързоразвиващ се катар или рак на стомаха. Но фактически това е заразна епидемия с коефициент на смъртност шестдесет процента.
— Но изследванията на рака… — опита се да възрази майор Грей. — Сега, когато в света са хвърлени толкова средства да се намерят начини за лечение на рака, последната неизлечима болест, нима вие…
— Ее, когато се осъществи пълно разоръжаване, може би нашите изследвания и резултатите от тях също ще се използуват в тази насока — със задоволство рече доктор Рандън. — Но засега нещата не се развиват така. Заради вас. Изследванията ни са свръхсекретни, с други думи, военна тайна. Сега открихме няколко много ефективни начина за лечение на раковите заболявания, но това са второстепенни открития, които са далече от целите на военните изследвания. И те са свързани с някои изключително важни особености на новите видове бактериологично оръжие, затова не е възможно да публикуваме резултатите от нашата работа. Какво да се прави, всичко е в името на отбраната на страната.
— За какво могат да послужат изследванията на рака при воденето на биологична война? — попита този път министърът, който, изглежда, се бе заинтересувал.
— За създаването на „нуклеиново оръжие“… — отговори доктор Рандън с тон, в който се прокрадна чувството за превъзходство на специалиста, който не би искал да издава професионални тайни. — Причините за рака дълго време не бяха изяснени. Съществуваха две теории, едната от които обясняваше всичко с изменението на клетката, а другата — с болестотворния причинител. А именно в един момент клетката сама започва да действува разрушително върху организма и бързо да се размножава. Това е едната теория. А другата обяснява нещата с това, че вследствие на неизвестен болестотворен причинител, например при заразяване с вирус, в клетката настъпват промени. При опитите с животни се установи, че заразяването с различни вируси като полиома-вируса и някои други може да предизвика рак. Но не бяха открити вируси, които да могат да предизвикват рак у човека. Между впрочем вирус СВ–40, който поразява и маймуните, предизвиква рак в специално отделени и култивирани клетки от човешки бъбрек. Но експериментите с човешки индивиди са неосъществими, тъй като заболееш ли от рак, невъзможно е да бъдеш излекуван — доктор Рандън стисна устни. — От една страна, отдавна е известно, че нуклеиновите киселини, т.е. генетичният материал, от който е изградено ядрото на вируса, са просто химическо съединение и ако с него се зарази жива бактерия, той предизвиква заболяване от вирусен характер и поява на нови живи вируси. С една дума, вирусът, т.е. нуклеииовата киселина, е трудно да бъде запазен „жив“ и ако не бъде внедрен в жива клетка, където би могъл да се размножава, скоро умира. Ако клетката загине, нуклеииовата киселина също се разрушава и загубва заразните си възможности. По този начин вирусът е напълно пригоден за биологично оръжие. Обикновено при бойните отровни вещества е необходимо определена степен на насищане, за да се получи смъртоносна концентрация, а освен това действието им е продължително. Например официално използуваните сега в някои страни бойни нервнопаралитични газове при концентрация сто милиграма на един кубически метър въздух притежават стопроцентово смъртоносно действие само тридесет секунди. Да, те са много опасни, но пък им липсва способността за заразяване. В противоположност на бойните газове, нуклеиновите киселини, дори да са само няколко унции блестящи кристали, херметически затворени в малко шишенце, щом влязат в контакт с живо същество, разрушават живите клетки и едновременно създават неограничени количества вируси причинители. С една дума, нуклеиновите киселини са химическо отровно вещество, което притежава способността за саморазмножаване.