Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
Атмосферата в стаята бе напрегната. Оживеният, висок глас на доктор Рандън като че ли внасяше допълнително напрежение. Но докторът, изглежда, не забелязваше нищо. Ситуацията ставаше гротескна. Обзет от мрачни мисли, лорд Линдънел беше стиснал устни. Майор Грей бе вперил безизразен, оловен поглед в доктор Рандън, но не беше ясно дали изобщо разбира думите му.
„А да не би случайно доктор Рандън психически да не е добре — мислеше министърът, докато наблюдаваше самодоволното изражение на учения. — Дали психическото му разстройство не се дължи на това, че както Хеката в «Макбет», която непрестанно се занимава с магии и приготвя отрови, така и той вече дълги години се занимава със зловещата работа по създаването на оръжие за масово поразяване.“ По време на Втората световна война министърът отговаряше и за производството на бойни отровни вещества. Известен му бе случаят, при който един от ръководителите на секретен завод бе полудял, като заболяването му се проявяваше чрез странно веселие. Или пък психическото разстройство на доктор Рандън бе причината той да се заеме с подобна работа?
— Аа, Карлски, такъв достоен мъж изгубихме — впусна се изведнъж в хвалебствия доктор Рандън. — Във всички тези неща той беше най-добрият специалист… но…
— Професор Карлски с такива изследвания ли се занимаваше? — просветнаха очите на майор Грей.
— Да, с такива. Той работи известно време като помощник на известния молекулярен генетик Лудвиг Райзенау в института „Макс Планк“. Преди четири години Райзенау изчезна във Виена и оттогава нямаме вести от него. Карлски беше гениален. Ако бе продължил да се занимава с мирни изследвания, сигурно щеше да получи Нобелова награда.
— А каква по-точно беше работата на Карлски?
— Под ръководството на Райзенау той изследваше хромозомата на рака. А това има практическо приложение при използуването на нуклеиновите киселини като бактериологично оръжие — доктор Рандън хвърли бърз поглед към лорд Линдънел. Лордът бе застинал с недоволно изражение на лицето.
„Дали ще мога да разкажа още нещо — помисли доктор Рандън. — Все пак и министърът присъствува.“
— Единственият недостатък на бактериологичното оръжие е, че то все пак е нуклеинова киселина, която, щом се разтвори във вода, губи свойствата си, и зарази ли се човек, то се появяват първоначалните вируси. Така или иначе, характерът на заболяването се изяснява с появата на вируса, тъй като той може да се култивира и да се наблюдава с електронен микроскоп. По симптомите на заболяването и от наблюденията се определя какъв е вирусът. Даа, днес вирусологията доста напредна. Съществуват предварително подготвени ваксини срещу редица вируси. Ако се познава ходът на протичане на болестта, също могат да се подготвят различни начини за лечение. Коефициентът на размножаването на вируса, пътищата, по които той прониква, също са известни. Така че, дори и да заболее, човек може да бъде изолиран и по този начин да се спре разрастването на епидемията. Обаче при раковите заболявания, дори и да са предизвикани от вирус, щом здравата клетка се зарази, вирусът често изчезва. Нещо повече, при рака, предизвикан от вируси, те изобщо могат да не се появят. Но се случва след облъчване с рентгенови лъчи от раковата клетка да се появи първоначалният вирус. През 1963 година учените Рубин и Темин проведоха известния експеримент, с който доказаха това. Професор Ниши от Вирусологичния институт в Киото, Япония, и професор Фриман от Калифорнийския университет защитават хипотезата, че ракът възниква вследствие на заразяване с нуклеинови киселини, а не при възпроизводството на вирусите. С помощта на статистически методи този факт е почти изцяло потвърден. Как мислите, какво значение има това за създаването на оръжие на основата на нуклеиновите киселини?