Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
Лицето на сър Филип Ферърс се разтвори в престорена усмивка.
— Мастър Ричард, можеш да казваш каквото искаш, но не можеш да ни спреш. Ако решим да си отидем, ще го направим и с това всичко ще приключи.
— Вървете си, щом искате! — Емелин се приближи към масата, бършейки ръце в един парцал; лицето й беше необичайно сурово. — Вървете си — добави тя — и ще умрете.
— Това е нелепо. — Бремнър бутна назад биреното буре, на което стоеше. — Още ли убийства ще има? Как ще ни спреш, млада лейди? Може би този загадъчен стрелец ще ни застреля в седлата?
— Мостът е изгорен — обади се Гилдас. — Не можете да си тръгнете.
— Можем да пресечем брода — отвърна сър Хенри Грантъм. — Ако сме внимателни…
— И ако го пресечете — обяви Ричард, — разбойниците ще ви чакат отсреща.
— Разбойници! — дрезгаво извика Бомон, протегнал глава като пиле. — Разбойници? Какви разбойници?
Емелин се върна при огнището, а Ричард накратко описа подвизите на Ратсбейн и Догуърт и изказа сигурността си, че островът е под щателно наблюдение.
— Но те не биха ни нападнали — каза самоуверено Манинг. — Петима добре въоръжени рицари…
— Петима добре въоръжени рицари — отвърна Ричард, — които вървят пеша през снега, носят скъпи дрехи, хубави оръжия и водят обучени коне със скъпа сбруя? Каква заплаха ще бъдат те за тридесет разбойници, също добре въоръжени, скрити между дърветата? Ще ви повалят един по един само заради плячката, както и за да са сигурни, че когато дойдат на острова, няма да има свидетели, които да съобщят на шерифа.
— Няма да ви оставят да си тръгнете — добави Бутлак. — Ще ви убият.
— Ако си изучавал сърцата на злодеите — напевно каза Гилдас и застана до Ричард, — ако си видял злото в душите им — продължи той, — и се отнасяш към тях както пророк Илия с жреците на Ваал, ще знаеш на какво са способни. Хитри и лукави, те са поставили капани.
— Какви ги бръщолевиш, за Бога? — изръмжа Ферърс.
Гилдас се усмихна и го благослови с жест.
— По времето на моите скитания, сър, съм срещал и живял със странни хора. Замислял съм се над онова, което става в човешката душа…
— Млъкни! — изграчи Бомон. — В името на Божията любов млъкни или говори направо!
Ръката му посегна към камата, но Гилдас извади своята за миг и притисна върха й към масата. В същото време потупа рамото на Ричард.
— Оръженосецът ми спаси живота. Затова, докато платя дълга си, аз ще бъда с него в мир и бой. Както сте били вие с баща му.
Ричард погледна към рицарите и с удовлетворение видя, че някои от тях се бяха засрамили.
— Можете да си вървите — каза той тихо. — Но не разбирате ли, че разбойниците ще ви нападнат? Ако не заради плячката или за да ви убият като свидетели, сигурно ще разпознаят, че сте от високопоставените благородници на графството. Могат дори да помислят, че отивате за помощ.
Уолтър Манинг кимна в знак на съгласие.
— Тези разбойници — продължи Ричард — са далеч от гората си. Истина е, че сняг покрива земята, пътеките и пътищата са затрупани. Но те не биха искали да бъдат заловени на открито от хората на шерифа, които можете да изпратите.
Бомон отвори уста, за да каже нещо, но Манинг почука по масата с кокалчетата на ръката си.
— Знам какво ще кажеш, сър Лайънъл — каза той бързо. — Но аз дадох клетва и като се замисля, да си тръгнем толкова бързо, означава, че сме страхливци. Разбойниците ще ни нападнат. Няма да ни оставят да преминем. — Той се обърна и стисна рамото на сър Лайънъл. — А ти, приятелю, какво мислиш, че си видял или чул онзи ден?
Сър Лайънъл само поклати глава.
— Е — отсече Гилдас и се подпря на камата си, — тръгвате или оставате?
Един по един рицарите дадоха дума, че ще останат още поне седмица.
— Но на първата неделя от постите — обади се сър Уолтър Манинг — ще си тръгнем. Дотогава ще съм изпълнил клетвата си. Може би времето ще се оправи. Ако разбойниците не са нападнали дотогава, това ще означава, че са се върнали в гората си.
Ричард се канеше да им благодари, когато чу стъпки в галерията отгоре.
— Шшшт! — вдигна той ръка.
Емелин, с лъжица за бъркане в ръка, го погледна уплашено.
— Това е само вятърът — присмя се Бремнър.
Сякаш в отговор на думите му, стъпките закънтяха по-силно и те чуха подрънкването на шпори. Емелин изпусна лъжицата. Гилдас вдигна камата си, загледан в тавана, изпитото му лице пребледня още повече. Бомон изхленчи, но Ферърс скочи, грабна камата си и хукна към вратата. Ричард го последва нагоре по стълбите. Стигнаха площадката — галерията беше потънала в мрак.