Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
— Според теб, преди жена си ли е бил убит или след това? — попита Емелин.
Ричард не отговори, той оглеждаше запуснатата стая. Празното, неприветливо място за сядане пред прозореца, спуснатите капаци, почернелите греди, огнището от дялан камък — всичко беше осветено от жълтите лоени свещи, които носеха с Емелин.
— Какво има тук? — промърмори той. — Лорд Саймън е умрял тук, шепнейки: „Няма нищо ново под слънцето. Истината е в орела.“ И какво е сочел? — Ричард излезе в галерията, и видя Бутлак и Гилдас, които спореха за духове и призраци.
— Предайте почитанията ми на рицарите — извика младежът — и ги помолете да дойдат тук.
Бутлак забърза. Петимата рицари се появиха и влязоха в стаята, всички носеха чаши вино. Оръженосецът не се присъедини към усмивката на Емелин, когато видя, че на сър Хенри Грантъм му беше трудно да ходи. Той се държеше весело и сърдечно, докато другите роптаеха заради студа и това, че са прекъснали играта им.
— Къде лежеше лорд Саймън — попита Ричард, — когато го намерихте?
Ферърс подаде чашата си на стрелеца.
— Тялото беше тук — посочи той мястото, където стоеше Емелин. — Леглото бе наблизо, а той лежеше на пода с крака към огнището. Аз го повдигнах. — И без да го подканват, той седна на пода, погледна към Ричард и вдигна пръст. — Да, точно така. Беше с гръб към мен и умираше, кръв се стичаше от устата му. На гърдите му имаше ужасна, кървяща рана. Той посочи напред и прошепна: „Няма нищо ново под слънцето. Истината е в орела.“ — После се отпусна назад.
— Ами лейди Катрин? — намеси се Емелин. — Кога беше открита тя? Беше ли изтекла кръвта й?
— Беше се съсирила — отвърна Манинг. — Но, да, милейди, ще отговоря на въпроса ти. — Той се усмихна. — Разбирам накъде биеш. Лейди Катрин трябва да е била убита първа. Лорд Саймън беше по нощни дрехи, убиецът трябва да го е нападнал точно преди изгрев.
Ричард им благодари. Като разговаряха помежду си и свиваха рамене, рицарите излязоха от стаята и се върнаха към играта си. Ричард затвори вратата. Хвана Емелин за рамото и я целуна по студените бузи.
— Дъщерята на правника — подразни я той.
Тя се отдръпна.
— Вероятно лейди Катрин е била убита в гората и тогава убиецът се е върнал, за да приключи със съпруга й.
Ричард посочи към пода.
— Единственото нещо, към което е гледал лорд Саймън — каза той, — е било огнището.
— Може да е имало още нещо — замисли се Емелин. — Маса или стол?
Ричард поклати глава. Наведе се и започна да изучава резбата по огнището. Беше очевидно старо и камъкът беше изящно издълбан: две гърчещи се змии се издигаха от всяка страна, а голямата напречна греда беше украсена с герба на Грийнел. Слънце над орел с разперени криле, който носеше желязна пръчка между ноктите си. Ричард беше сигурен, че лорд Саймън е говорил за тях преди да умре, но защо? Оръженосецът седна с гръб към огнището и погледна към Емелин.
— Да си представим, прекрасна лейди — закачливо каза той, — че съм влязъл тук, за да те убия. Ранявам те смъртоносно в гърдите и бягам, като те оставям на пода. Да приемем, че Барликорн и Гилдас влязат. Какво би направила? Искам да кажа, преди да умреш?
— Бих казала, че те обичам — отговори невинно Емелин, но го погледна в очите.
Ричард смаяно я зяпна и нервно прокара пръсти през косата си. После понечи да се изправи.
— Но от друга страна — подразни го тя, — може би щях да ги излъжа.
Ричард се облегна и я погледна.
— Хайде, кокетке, отговори на въпроса ми.
— Щях да кажа името ти. Да съобщя на приятелите си, че Ричард Грийнел ме е ранил смъртно. — Тя седна до него и пъхна ръка под неговата. — Разбирам какво искаш да кажеш — добави Емелин и без превземки притисна буза до рамото му.
Ричард не знаеше какво да прави. Ако трябваше да бъде честен, познанията му за младите дами, бяха, меко казано, бегли — кратки връзки с камериерки и прислужници от кръчмите по време на пътешествия. Чувстваше се объркан от невинната прямота на Емелин, но същевременно познаваше острия й ум и язвителни забележки.
— Тук има някаква загадка — заекна той. — Лорд Саймън спи в леглото си. Да приемем, че вратата е била заключена, но той я е отворил. Защо войник като него би постъпил така? Сигурно би попитал кой чука на вратата и не би допуснал непознат толкова наблизо?