Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
Клавдия разчупи печата, разви свитъка и прочете началните думи: „Елена Августа, Любима Майка…“. Следваха обичайните изрази. Клавдия го подаде на Нарцис:
— Това е свободата ти! — поясни тя. — И малко монети в помощ за из пътя.
Стисна ръката на Нарцис, мъжът още трепереше, впил поглед в свитъка и кесийката с пари в скута му.
— Можеш да се настаниш при вуйчо ми — предложи тя — Той притежава кръчма край Флавиевата порта.
Очите на Нарцис се напълниха със сълзи.
— О, не, не! — изпротестира тя. — Недей да започваш отново, можеш да плачеш и по-късно. Докато сме тук, ти ще бъдеш с мен, наоколо все трябва да се намира някаква стаичка. — Усмивката й стана още по-широка: — Вече си ми приятел и искам да ми помогнеш малко.
Нарцис отвори уста да започне да се вайка, но видя решителното изражение на Клавдия и се опита да се засмее:
— Всичко, което кажеш!
Клавдия му подаде нова чаша вино. Коридорът отвън се пълнеше със слуги, които влизаха и излизаха с подноси плодове и кърчази с вино, докато високите гости се надигаха от следобедната си дрямка. Тя накара Нарцис да пресуши чашата.
— Нарцисе, не мисли сега за бъдещето си. Искам да не забравяш трупа на Дионисий. Ти си балсаматор, умееш внимателно да огледаш един мъртвец. Имаше ли в този нещо… Клавдия търсеше думите, — нещо забележително, нещо необикновено?
Нарцис почеса нос и затвори очи:
— Нищо — твърдо заяви той. — Всичко, което помня, беше един нарязан, надупчен, потънал в кръв труп. Запитах се след като Дионисий беше ариан, дали техните погребални обреди не са някак по-специални, искам да кажа, по-различни от тези на ортодоксалните? А! — Нарцис вдигна ръка. — Не, не, имаше нещо! Нарезите от дясната му страна бяха повече, отколкото в лявата. Това значи ли, че убиецът не е бил левак? И ударът по главата също беше отдясно. Нали така, Клавдия, убиецът приближава откъм привичната му страна; един левак ще ме нападне отляво…
— Не знам! — прекъсна го Клавдия — Не съм мислила за това. Трябва да питам Муран, но знам, че повечето хора действат с дясната си ръка. Нещо друго? — добави тя.
— Някои от раните приличаха на кръстове, нали разбираш, пресечени една от друга линии. Тялото беше положено на каменна плоча и помня как почнах да развързвам вървите, но за този ден ми стигаше и скоро се махнах. Кой е Муран, между другото?
— Гладиатор, мой приятел. Слушай, Нарцисе, ти си имаш работа с човешки тела — засмя се Клавдия — е, повече с мъртви, отколкото с живи, но знаеш ли нещо за отровите и въздействието им?
— О, да! — по лицето на Нарцис се появи истинско оживление. — Някои отрови се прикриват много лесно. Човек си мисли, че жертвата е умряла от апоплектичен удар или вътрешна рана, но органите на трупа никога не лъжат. Когато изваждаш сърцето, то е почерняло и свито, а ако един стомах вони като отходна тръба, не се питаш как всъщност е умрял човекът. Наистина — продължи той — много пъти съм балсамирал някой нещастник, чиито органи са променили цвета си или са вонели като камилска фъшкия, после съм гледал дълбоко опечалената вдовица и съм се питал каква в действителност е истината. Защо питаш?
Клавдия му описа какво се беше случило на арената: как Спицерий изпил отровеното вино, как припаднал и как пръстът на подозрението бил насочен към приятеля й Муран. Каза на Нарцис и какво беше казал военният лекар. Нарцис кимна в знак на съгласие.
— Не забравяй, скъпа — насочи той пръст към лицето й, — че много отрови в много малки количества всъщност могат да ти сторят добро. Те могат да пречистят кръвта и да очистят телесните течности, да махнат всичко непотребно от стомаха, дори да отстранят някои израстъци като брадавици например. Спицерий трябва да се запита дали не е погълнал някакъв прах или храна, съдържаща такова вещество. Не достатъчно, за да го убие, но, бих казал, нещо средно между благотворната доза на това вещество и неговата най-вредна…
Той се канеше да продължи, когато вратата неочаквано се отвори. Клавдия се обърна. Отначало помисли, че е някой друг дворцов служител, който идва да я извика при августата. В изненадата си тя можеше само да гледа как един светилник падна на пода и се разби, маслото в нето се разля и пламъкът на фитила плъзна край тях. Известно време тя остана със зяпнала от ужас уста. Нарцис не беше в по-добро състояние, докато накрая осъзна цялата чудовищност на ставащото: стичащото се масло, все по-алчните пламъци, които обхващаха ленените покривки край леглото и лакомо облизваха крака на един дървен стол.
Клавдия скочи, сграби торбичката, наметката и шапката, изкрещя на Нарцис да вземе свитъка на императрицата и кесията с пари, сетне го блъсна към прозореца…