Лудият жезъл [bg]

— При кратера?

— Да. Приземи се до конуса! Ще се изкатеря върху него и ще поогледам.

— Вътре е тихо. Не виждам и да излъчва голяма топлина.

— Ти виждаш топлината?

— Когато се рея, аз яздя кули от топлина. Да. Мога да я виждам.

— Тогава да се спуснем там вътре, щом знаеш, че няма опасност.

Лунна птица започна да се спуска по спирала към отвора, прокопан от огъня. Щом се приближиха, започна да описва все по-малки кръгове, после събра криле и падна надолу, като в последния момент ги разтвори, за да омекоти малко приземяването. Скърцайки със зъби, Миша ръкавичка бе наблюдавал как край него се втурват грапавите сиви стени. Щом кацнаха на неравната земя, той подскочи нагоре и отхвръкна встрани. Успя да се вкопчи в Лунна птица и превърна падането в слизане, после се изправи върху купчината сгурия и се облегна върху издуващия се гръден кош на дракона. Цареше дълбока тишина. Сенките вече обгръщаха склона.

Лунна птица заизвръща глава насам-натам, погледна нагоре, после надолу.

— Май мъничко съм объркал сметките — призна си драконът.

— Какво искаш да кажеш?

— Размерите на това място. Може да не ми стигне пространство, за да се издигна във въздуха.

— О… И какво ще правим тогава?

— Като му дойде времето, ще се измъкнем.

Миша ръкавичка тихо изруга.

— Нещата имат и светла страна.

— Каже де!

— Скиптърът определено е тук — огромната глава се извърна. — Ей там е.

— Откъде знаеш?

— Драконите усещат и присъствието на магията, на магически предмети. Знам, че той е там, под земята. Ей там.

Миша ръкавичка се обърна и се вторачи нататък.

— Я ми покажи.

Лунна птица се плъзна шумно по сивата грапавина, по скалните отломки. Най-накрая спря, протегна левия преден крак и издълба едно Х върху тъмната повърхност с огромния си черен нокът.

— Тук трябва да копаеш.

Миша ръкавичка разтовари сечивата, грабна един копач и нападна посоченото място. Навсякъде се разхвърчаха отломки и се вдигна такъв прах, че той скоро започна да кашля. Махна първо наметалото, после и ризата си, а потта потече от него като река. След известно време по тялото му полепна сив прах и той заприлича на същинска статуя. Раменете го заболяха, ръцете му подпухнаха. Успя да изкопае яма, дълбока до пищялите.

— Твоето драконово чувство — подхвърли той, — подсказва ли ти на каква дълбочина е погребан?

— Някъде на дълбочина два-три пъти колкото твоя бой.

Миша ръкавичка метна ядно копача. Кратерът прокънтя.

— Ама защо не ми каза по-рано?!

— Не знаех, че било важно. — Пауза. И после: — Важно ли е?

— И още как! Няма начин да изкопая толкова дълбока дупка за някакво що-годе разумно време!

Той се тръшна върху купчина сгур и обърса чело с опакото на ръката си. В устата си усещаше вкус на пепел. Всичко миришеше на пепел. Лунна птица се приближи и се вторачи в плитката яма.

— Дали пък някъде тук не са останали някакви яки машини? Или оръжия? От времето, когато тук царуваше черният Марк?

Миша ръкавичка бавно вдигна очи и се загледа точно над главата си.

— Май ще мога да се изкатеря горе и да поогледам — рече той. — Но ако, да речем, намеря някакви експлозиви — от ония работи, дето мятат светлинни лъчи и правят дупки? Това може и да унищожи онова, което търся!