Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
В града барабаните бяха престанали да бият, но докато пиратите разузнаваха откъм края на гората, преди да излязат на открито, до тях стигна шум от раздвижване на хора. Върху стената на укреплението беше застанала малка група войници с ризници и каски. Над оградата се издигаше тънка ивица дим, която издаваше, че испанските мускетари са на постовете си с готови, запалени фитили.
Блъд нареди да изнесат оръдията напред, защото реши да разруши оградата в североизточния ъгъл, където нападателите щяха да бъдат най-малко изложени на артилерийския огън от укреплението. Огл настани батареята си на място, където група дървета вляво от него се издаваха напред и го прикриваха. Но задуха лек източен вятър, който отнесе дима от фитилите, издаде разположението им и привлече неточния огън на испанските стрелци. Когато Огл откри огън, през клоните около тях вече свистяха куршуми. На толкова близко разстояние не беше трудно да се направи пробив в дървената ограда, която не можеше да устои на такова оръжие. Несръчно командуваните испански войници се втурнаха към пробива, за да го защитават. Един унищожителен залп на пиратите ги разпръсна и тогава Блъд заповяда на Волверстон да атакува:
— Запалителните бомби напред! Пръскайте се, когато нападате, и се навеждайте! Господ да ти помага, Нед! Напред!
Те се втурнаха стремително напред и преминаха половината открито пространство, преди испанците да съсредоточат огъня си върху тях. Залегнаха и се прикриха из късата трева, докато огънят от мускетите отслабна; после скочиха и бързо се втурнаха напред, преди испанците да заредят отново. Междувременно Огл бе обърнал оръдията си вдясно и изпращаше петфунтовите гюлета по града във фланг на нападащите пирати.
Седем от хората на Волверстон останаха да лежат на земята, където бяха спрели, десет други паднаха при втората прибежка и Волверстон беше вече при пробива в оградата. Хвърлиха десетина запалителни бомби над нея, за да всеят ужас и смърт, и преди испанците да се съвземат, ужасният неприятел беше вече сред редовете им и с викове премина през облака от дим и прах.
Въпреки това испанският командир, храбър, макар и лишен от въображение офицер, на име дон Доминго Фуентес, събра толкова бързо хората си, че в продължение на четвърт час битката при пробива продължаваше с променлив успех.
Но в света няма войска, която в ръкопашен бой при сравнително еднакъв брой на бойците да устои дълго срещу тези корави, яки и дръзки мъже. Постепенно, но безмилостно и неизбежно Волверстон, подкрепен вече от главните сили под личното командуване на Блъд, отхвърли назад испанците, които ругаеха и крещяха.
Те се отдръпваха все по-назад, биха се с дивата ярост на отчаянието, докато внезапно линията на съпротивата им се разкъса. Разпръснаха се, за да се групират отново, отстъпиха с бой и успяха да се заслонят в крепостта, като оставиха града на пиратите.
От триста души, които съставяха гарнизона, в крепостта бяха останали около двеста обезверени бойци. Дон Доминго Фуентес обмисли положението и не след дълго проводи пратеник за преговори при капитан Блъд с предложение да се предаде с военни почести.
Но това беше повече, отколкото можеше да допусне предпазливият Блъд. Той знаеше, че хората му вероятно ще бъдат пияни, преди да се стъмни, и не можеше да поеме риска в такъв момент наблизо да има двеста въоръжени испанци. Но тъй като не обичаше излишно да пролива кръв и желаеше да приключи без нови сражения, той отговори на дон Доминго, като му даде думата си, че ако се предаде, на гарнизона и жителите на Санта Мария няма да се случи нищо лошо и животът и свободата им ще бъдат гарантирани.
Испанците струпаха оръжията си на големия площад в крепостта и пиратите влязоха с развети знамена, като надуваха тръби Командирът излезе напред, за да предаде официално сабята си. Зад него се бяха строили двеста обезоръжени войници, а зад тях стояха малкото жители на града, които бяха потърсили закрилата им. Те бяха не повече от шестдесет души, сред които имаше може би десетина жени, няколко негри и трима калугери в черно-белите дрехи на доминиканския орден. Скоро се установи, че черните роби бяха е мините из планините, за където се бяха току-що отправили.