Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Но уви, в мига, в който обърнал гръб на Сирия, там се случили няколко неприятни инцидента, намирисващи твърде много на бунт, за да остане той безразличен към тях и да не се върне у дома си. Всичко се свършило с няколко отрязани глави, с няколко осакатени крайника, с няколко извадени зъба и може би с някои по-нелицеприятни гледки. Но минали цели четири години, докато цар Антиох IV най-сетне решил, че се е нагледал на отсечени глави, ръце, крака, зъби и човешки вътрешности. Тогава се захванал за втори път със завладяването на Египет. Този път Сирия се оказала по-послушна и докато той си вършел работата в Египет, никой не гъкнал в негово отсъствие. Цар Антиох IV нахлул в Египет, превзел Пелузиум, прекосил цялата делта, за да достигне Мемфис, превзел го и него, сетне се прехвърлил на другия бряг на Нил, за да постави на колене и Александрия.
Тъй като вече били успели да разорят цялото си царство и да съсипят цялата си армия, братята Птолемеи и сестра им Клеопатра II нямали друг избор, освен да се обърнат за помощ към Рим, който единствен можел да спре цар Антиох IV. Римският Сенат и народ (които според приказката, колкото и това да ни изглежда сега невероятно, в онези времена живеели в голямо съгласие) не останали глухи към такава молба, и пратили своя храбър и благороден бивш консул Гай Попилий Ленас да спасява Египет. Всяка друга страна по света би дала на своя герой армия, с която да воюва, но римският Сенат и народ сметнали за нужно да пратят с Гай Попилий Ленас само дванадесет ликтори и двама писари. Все пак да не забравяме, че понеже мисията трябвало да се изпълни в чужда страна, на ликторите разрешили да си облекат червените туники и да си пъхнат брадвите във фасциите, така че Гай Поилий Ленас да не се чувства съвсем беззащитен. Качили се на кораб и пристигнали в Александрия тъкмо по времето, когато армията на цар Антиох IV марширувала покрай бреговете на Канопийския ръкав на Нил и вече аха-аха пред нея да се покаже великият град, в който египтяните треперели от страх.
Издокаран в тога и туника с пурпурен ръб, Гай Попилий Ленас вървял подир своите дванадесет ликтори, облечени в моравочервено и носещи своите брадви между сноповете пръчки. Излязъл от Александрия през Портата на слънцето и продължил все на изток. Тъй като вече не бил в първа младост, той се подпирал на дълга тояга, а стъпката му била също тъй спокойна и невъзмутима, както чертите на лицето му. И понеже само храбрите, героични и твърде благородни римляни строят свестни пътища, Гай Попилий Ленас скоро затънал в прах до колене. Но нима това го накарало да се върне? Не! Продължавал да върви все напред и напред, докато някъде близо до хиподрума, където всички александрийци обичали да наблюдават надбягванията с коне, се натъкнал на стена от сирийски войници и бил принуден да спре.
Цар Антиох IV Сирийски излязъл пред войската си, за да се срещне с Гай Попилий Ленас.
— Рим няма работа в Египет! — рекъл царят и така свъсил вежди, че на всеки обикновен човек би му спряло сърцето от ужас.
Обаче Гай Попилий Ленас се усмихнал ведро — ведро и на свой ред заявил:
— И Сирия няма работа в Египет.
— Ти ще си вървиш в Рим — настоял царят.
— И ти ще си вървиш в Сирия — настоял Гай Попилий Ленас.
Но никой от двамата не мръднал и на сантиметър.
— В момента нанасяш жестока обида на римския Сенат и народ — рекъл Гай Попилий Ленас на злия цар, след като двамата постояли известно време втренчени един в друг. — Беше ми заповядано да те принудя да се върнеш в Сирия.
При тези му думи царят прихнал да се смее, и то толкова продължително, та чак сълзи му излезли на очите. Сетне попитал:
— И как ще ме накараш да се върна у дома? Къде ти е армията?
— Не ми е нужна армия, царю Антиох IV — обяснил му Гай Попилий Ленас. — Всичко, което Рим представлява, някога е представлявал и ще представлява в бъдеще, го виждаш пред себе си. Аз съм Рим и аз съм римската армия. И от името на Рим още веднъж ти казвам да се върнеш у дома си!
— Няма — отвърнал му цар Антиох IV.
Тогава Гай Поилий Ленас невъзмутимо пристъпил напред, описал с тоягата си в праха окръжност около краката на цар Антиох IV.
— Преди да пристъпиш извън кръга, царю Антиох IV, съветвам те пак да си помислиш — рекъл той. — А когато най-после излезеш от него, гледай да си тръгнал на изток, към Сирия, твоята родина.