Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Просяшките му легиони си бяха заслужили почивката. А на началника им му достави несравнимо удоволствие да напише едно нежно писъмце до Сената (което трябваше да бъде прочетено лично от Гай Юлий Цезар), в което възхваляваше бойния дух, храбростта и морала на армията си от пролетарии. Той не успя да устои на изкушението и добави към посланието си своето виждане, че след потресаващо слабото командване на Луций Касий Лонгин, неговия колега консул, повече от сигурно било, че Рим ще се нуждае и от други армии, съставени от капите цензи.
Ето какво съобщаваше на свой ред Публий Рутилий Руф на Гай Марий в писмото си, пратено в края на годината:
„Да беше видял колко много червени лица имаше онзи ден в Сената! Тъстът ти ревеше с пълно гърло, изчитайки посланието ти, щото дори онези, които си стискаха ушите с пръсти, да чуеха какво им казваш. Прасчо Метел — когото напоследък някои започнаха да наричат Метел Нумидик — изглеждаше тъй, сякаш му идеше да убие човек. Пък и как иначе хората му, с които той толкова се гордееше, сега лежат непогребани по бреговете на Гарумна, а пък твоите дрипльовци, събрани от кол и от въже, са живи и здрави. «Няма справедливост!» — чухме го да казва малко по-късно, но аз не се сдържах и като се обърнах към него, любезно отбелязах: «Право казваш, Квинт Цецилий. Защото, ако наистина имаше поне малко справедливост на този свят, нямаше да се наричаш ти Нумидик!» Това никак не му се поправи, но пък да беше видял как Скавър прихна да се смее на думите ми. Каквото и да говорим за Скавър, той си остава човекът с най-остро чувство за хумор, когото познавам, да не говорим за способността му да оценява по достойнство смешните неща. И понеже не бих могъл да кажа нищо подобно за онези чучела около него, чудя се дали нарочно не подбира така приятелите си, че да им се подиграва, когато не го гледат.
Най-много ме удивлява, Гай Марий, силата, с която щастливата ти звезда грее все по-ярко. Знам, че така и така никога не те е било грижа за това, но редно е да ти кажа, че допреди само няколко седмици шансовете ти да видиш пълномощията си в Африка удължени се свеждаха до нула. И изведнъж какво се случва? Луций Касий се оставя да го заколят като последното добиче, като води със себе си в кланицата най-голямата и най-добре обучената римска армия, и в резултат лишава Сената от всяка възможност да ти се противопостави. Твоят народен трибун Манлий се яви пред плебейското събрание и ти издейства без никакви усилия плебисцит, според който пълномощията ти в Африка се удължават и за следващата година. Сенаторите дори не посмяха да гъкнат — вече и на тях е повече от ясно, че тепърва ще имаме нужда от теб. Защото напоследък Рим не е никак спокойно място. Заплахата от германите е надвиснала над главите ни и мнозина вече твърдят, че не се е родил онзи, който ще ни спаси от зла участ. «Къде отиде Сципион Африкански — питат всички, — къде отидоха Емилий Павел, Сципион Емилиян?» Но ти, Гай Марий, можеш да разчиташ повече от всякога на своите винаги лоялни поддръжници и последователи. Откакто Касий си замина от този свят, гласът им се чува все повече и повече, а според тях не друг, а само ти би могъл да спреш германската вълна. В редиците им вече се е вписал и обвиненият в предателство легат Гай Попилий Ленас.
Понеже винаги ще си останеш един изостанал италийски селянин без думичка гръцки, ще ти разкажа една приказка.
Имало едно време един много зъл и жесток сирийски цар на име Антиох. Да, но понеже не бил първият сирийски цар, който се наричал с това име, а дори не можел да се похвали, че е най-великият (баща му вече се бил нарекъл Антиох Велики), той трябвало да постави след името си номер. Та той бил Антиох IV, четвъртият поред сирийски цар с това име. И макар Сирия да била богата, цар Антиох IV все ламтял за съкровищата на съседното царство Египет, където управлявали заедно братовчедите му Птолемей Пилометор, Птолемей Евергет Шкембето и Клеопатра (която също не била единствената царица с това име, затова я знаели като Клеопатра II). Би ми се искало сега да кажа, че тримата царували в пълна хармония, но уви, не било така Братя и сестра, съпруг и съпруга (да, в източните царства кръвосмешението е позволено), те продължавали с години да воюват помежду си и вече почти били успели да опустошат докрай богатата и плодородна долина на великата река Нил. И така, когато сирийският цар Антиох IV решил да завладее Египет, си мислел, че заради пререканията между братовчедите му — двамата Птолемей и Клеопатра II — това ще му се удаде лесно.