Законът на Устър

— Извинявай, миличък. Ако видът му те разстройва, ще го скрия. — Отиде до скрина и го пъхна в едно чекмедже. — Но не мога да разбера — продължи тя — защо трябва да се разстройваш. Според мен имаш всички основания да си горд и щастлив. А сега ми разкажи всичко.

— Да — обадих се и аз. — Човек обича да научава нещата от извора.

— Промъкна ли се зад гърба му като леопард? — попита Стифи.

— Разбира се, че се е промъкнал — упрекнах аз младата патка. — Да не си въобразяваш, че се е изпружил в цял ръст пред него? Без съмнение си се промъкнал безшумно като змия зад него, нали, Смрадльо, и си извършил деянието, докато си е отдъхвал, подпрян на някой пън и пушещ кротко лула.

Смрадльо продължаваше да гледа право пред себе си с измъчен вид.

— Не беше пън, а ограда. Когато ти си тръгна, Стифи, излязох на разходка да премисля нещата и тъкмо прекосих ливадата на Плънкет и смятах да мина покрай оградата към следващата, когато съзрях пред себе си тъмна фигура и се оказа, че е той.

Кимнах. Представих си ясно сцената.

— Надявам се — обадих се аз, — че не си забравил да го бутнеш напред, преди да го дръпнеш.

— Не беше нужно. Шлемът не беше на главата му. Беше го свалил и оставил на земята. Аз просто се промъкнах зад гърба му и го взех.

Трепнах и свих укорително устни.

— Не е съвсем по правилата, Смрадльо.

— Нищо подобно — обади се с топлота Стифи. — Смятам, че е постъпил много умно.

Не можех да отстъпя от позицията си. В „Търтеите“ много държим на порядъчността.

— Има правилен и неправилен начин за задигане на полицейски шлемове — твърдо отсякох аз.

— Това са пълни дивотии — скастри ме Стифи. — Мисля, че си бил прекрасен, миличък.

Свих рамене.

— Джийвс, ти как смяташ?

— Едва ли е подобаващо да изразявам мнение, сър.

— Така е — заяде се Стифи. — А още по-неподобаващо е точно ти, скудоумни ми Бърти Устър, да даваш мнения. За какъв се смяташ — продължи да се горещи тя, — та нахлуваш в спалните на момичетата и започваш да раздаваш мнения за правилно и неправилно крадене на шлемове? Ако беше толкова опитен, нямаше да се оставиш да те сбарат за яката и да те завлекат в участъка на улица Бошър, където на сутринта си се мазнил пред чичо Уоткин с надеждата да се отървеш с глоба.

Веднага отвърнах на удара.

— Не съм се мазнил пред тая напаст Божия. През цялото време се държах сдържано и хладно като червенокос на стълба за мъчения. Що се отнася до надеждата да се отърва с глоба…

Стифи ме прекъсна с нареждането да си затварям плювалника. Аз обаче отказах да се предам.

— Държа да изтъкна, че присъдата направо ме потресе. Бях обект на полицейски и съдебен произвол. Както и да е, не това е темата на разговора. Темата е, че при срещата си с полицая Смрадльо не е спазил правилата на играта. Смятам, че поведението му от морална гледна точка е равносилно на стрелба по кацнала птица. Не мога да променя мнението си.