Законът на Устър

— От психологически, казваш?

— Да, сър.

— Психологията на индивида?

— Точно така, сър.

— Ясно. Джийвс — заобяснявах аз на Стифи, която, естествено, го познаваше бегло като безсловесна фигура, умело сервираща картофите по време на обяда й при мен — е змей по отношение на психологията на индивида. Хруска я за закуска. За кой индивид става дума, Джийвс?

— За сър Уоткин Басет, сър.

Намръщих се със съмнение.

— Да не предлагаш да размекнем този дърт обществен враг? Няма да стане без помощта на сатър.

— Не, сър. Няма да е лесно да смекчим сър Уоткин, който, както правилно отбелязахте, е надарен със силен характер и не се поддава лесно на манипулиране. Идеята ми е да се опитаме да извлечем полза от отношението му към вас. Сър Уоткин не ви одобрява, сър.

— В това отношение може да разчита на взаимност.

— Точно така, сър. Но в случая важното е, че поради силната неприязън, която е развил към вас, ще изживее тежък шок, ако го информирате, че сте сгоден за госпожица Бинг и горите от нетърпение да встъпите в матримониални отношения с нея.

— Какво? Искаш да му кажа, че Стифи и аз…

— Точно така, сър.

Поклатих глава.

— Няма хляб в тая работа, Джийвс. Ако става дума да се посмеем на реакцията на дъртия досадник, да. Но няма практическа стойност.

Стифи също изглеждаше разочарована. Очевидно се надяваше на нещо по-сочно.

— Звучи тъпо — намеси се тя. — И какво ще постигнем, Джийвс?

— Разрешете да ви обясня, госпожице. Реакцията на сър Уоткин ще е, както отбеляза господин Устър, силно подчертана.

— Ще подскочи до тавана.

— Точно така, госпожице. Много живописен израз. И ако тогава го уверите, че в твърденията на господин Устър няма и капчица истина, като добавите, че всъщност сте обвързана с господин Пинкър, смятам, че залялото го облекчение ще е толкова всеобхватно, че ще погледне с благосклонно око на съюза ви с въпросния господин.

Лично аз в живота си не бях чувал по-голяма глупост и маниерът ми го изрази недвусмислено. От друга страна, Стифи изпадна във възторг и изпълни встъпителните стъпки на Танца на пролетта.

— Върховно е, Джийвс!

— Вярвам, че ще постигнем резултат, госпожице.

— Как иначе? Няма грешка. Бърти, миличък, само си представи как ще се почувства, когато му изтърсиш, че искам да се омъжа за теб. А ако след това му кажа: „О, не, чичо Уоткин, не се безпокой. Човекът, за когото всъщност искам да се омъжа, е боклукчията“, той ще ме прегърне и ще обещае да танцува на сватбата ми. А щом разбере, че истинският годеник е такъв чудесен, прекрасен и страхотен мъж като Харолд, всичко ще се уреди по ноти. Джийвс, ти си мечта човек.

— Благодаря, госпожице. Винаги се радвам да бъда от полза.

— Изправих се с твърдото намерение да произнеса гордо „сбогом“. Нямам нищо против хората да дрънкат глупости в мое присъствие, но всичко си има граници. Обърнах се към Стифи, която приключваше с Танца на пролетта, и я заговорих сурово:

— Сега ще ми дадеш ли тефтерчето, Стифи?

Стифи се намираше до бюфета и пръскаше рози, но за секунда поспря.