Законът на Устър

— Лека нощ, миличка.

— Чакайте! — прекъснах аз тези гнусни лигавения, защото исках да отправя последен призив към по-възвишените чувства на Смрадльо.

— Той не може да чака. Трябва да тръгва. Нали запомни, ангелче? В дванайсет нула нула, готов до последното копче. Лека нощ, миличък.

— Лека нощ, миличка.

— Лека нощ, миличък.

— Лека нощ, миличка.

Излязоха на балкона и глезотиите, от които ми се доповръща, заглъхнаха. Обърнах се към Джийвс с мрачно и сурово лице.

— Фу, Джийвс!

— Моля, сър?

— Казах „фу“! Аз съм човек с широки разбирания, но това ме шокира до… смея да твърдя до корена на основите. И не поведението на Стифи е най-скверното в случая. Тя е жена, а тенденцията у жените да не различават доброто от злото е покрита с печална слава. Но лицето Харолд Пинкър, следовник на Светите завети, човек, закопчаващ яката си отзад на врата, би трябвало да разбере как ме отвращава всичко това. Знае, че тефтерчето е у нея. Знае, че ме изнудва с него. Но настоява ли тя да ми го върне? Не! Поддава се с нескрит ентусиазъм на пъклените й интриги. Добро бъдеще чака с пастир като него паството на Тотли-на-платото, което се мъчи да не се отклонява от тясната и стръмна пътека на добродетелта! Хубав пример ще даде на децата от неделното училище, за които спомена! Няколко години проповеди от Харолд Пинкър и възприемане на необичайните му морално-етични норми, и всяко дете от списъка на учениците му ще се озове на топло с дълга присъда за изнудване.

Млъкнах. Вълнението ми дойде много. Пък се и задъхах.

— Мисля, че не сте справедлив към господина, сър.

— Ъ?

— Убеден съм в неговото впечатление, че съгласието ви да участвате в планираното покушение се дължи единствено на добросърдечие и желание да помогнете на стар приятел.

— Смяташ, че не му е казала за тефтерчето?

— Убеден съм, сър. Разбрах го по поведението на младата дама.

— Не забелязах нищо ново в поведението й.

— Когато се канехте да споменете тефтерчето, в нея се прокрадна смущение, сър. Боеше се, че господин Пинкър може да прояви любопитство по въпроса и като научи фактите, да я накара да ви го върне.

— Проклятие, Джийвс, май си прав.

Замислих се над последната сцена. Да, беше напълно прав. Стифи е от момичетата, които притежават в равна степен ината на магаре и подсвиркващото безгрижие на риба върху леден блок, но несъмнено подскочи като ритната, когато се канех да обясня на Смрадльо причините за наличието ми в спалните й покои. Припомних си доста трескавия начин, по който го избута навън. Приличаше на ситен кръчмар, изхвърлящ охранен клиент.

— Браво, Джийвс! — възкликнах аз, впечатлен. Откъм балкона се дочу сподавен трясък. След няколко секунди Стифи се върна.

— Харолд падна от стълбата — обясни тя. — Е, Бърти, разбра ли програмата? Довечера е моментът.

Извадих цигара и я запалих.

— Почакай малко — рекох. — Не бързай толкоз. Един момент, млада ми Стифи.

Кротката властност в тона ми май я сепна. Премигна веднъж-дваж и ме погледна неразбиращо, а аз дръпнах яко от цигарата и елегантно пуснах дим през ноздрите.