Законът на Устър

— Ъ… Стифи, това твое псе под контрол ли е?

— Да, разбира се. Чакай малко.

Тя отнесе кучето до бюфета, запокити го вътре и затвори вратата. От факта, че не последва ни вопъл, ни стон, заключих, че се е свил на кълбо и е заспал. Шотландците са философи и лесно се нагаждат към променящите се обстоятелства. Правят го със същата лекота, с която ръфат месата на почтените хора.

— Пътят е чист, ангелчето ми — каза тя и се върна при прозореца, като стигна точно навреме за да бъде поета в прегръдките на влизащия Смрадльо.

Известно време не беше лесно да се различат мъжките от женските крайници, но най-сетне той се освободи и успях да го разгледам добре от глава до пети. Забелязах, че от времето, когато го познавах отблизо, е наддал количествено. Селското масло и спокойният живот бяха добавили някой и друг килограм към и без това впечатляващата му фигура. Стройният, физически трениран Смрадльо от моето юношество сигурно съществуваше само през Велики пости.

Скоро осъзнах, че промяната в него е съвсем повърхностна. Начинът, по който се препъна в килима и се блъсна в случайно препречила пътя му маса, като я прекатури с едновремешната си вещина, ми подсказа, че е същият жизнерадостен скокливец с два леви крака, който не би могъл да прекоси и пустинята Гоби, без да събори нещо.

В доброто старо колежанско време лицето на Смрадльо грееше от здраве и добро настроение. Здравето още беше на мястото си — приличаше на грудка цвекло, удостоена с духовнически сан, ала в момента веселостта биеше на очи предимно с подчертаното си отсъствие. Чертите му бяха напрегнати, сякаш Съвестта раздираше с нокти сърцето му. И без съмнение беше точно така, защото в ръка държеше шлема, който за последен път видях нахлупен върху кубето на полицая Юстис Оутс. Хвърли го на Стифи с бързото импулсивно движение на човек, бързащ да се отърве от умряла риба, а тя го пое с меко, нежно цвърчене, изпълнено с екстаз.

— Донесох го — безизразно рече той.

— О, Харолд!

— Донесох ти и ръкавиците. Беше ги забравила. По-точно едната ръкавица. Не можах да намеря другата.

— Благодаря, миличък. Не се тревожи за ръкавиците, прекрасен мой. Кажи ми как стана.

Тъкмо да започне, и се смрази. Забелязах, че ме гледа с трескав блясък в очите. После се обърна и се взря в Джийвс. Човек можеше да разбере какви мисли се носят из главата му. Чудеше се дали сме истински или е жертва на халюцинации в резултат на нервното напрежение, на което се бе подложил напоследък.

— Стифи — започна той с тих глас, — не гледай нататък, но… няма ли нещо върху скрина ти?

— Ъ? А, да, това е Бърти Устър.

— О, тъй ли? — Смрадльо видимо се развесели. — Не бях съвсем сигурен. А онова върху бюфета също ли е човек?

— Това е прислужникът на Бърти, Джийвс.

— Приятно ми е — каза Смрадльо.

— И аз се радвам да се запозная с вас, сър — отвърна Джийвс.

Слязохме на пода и аз пристъпих напред с протегнати ръце, радостен от повторната ни среща.