Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Ами Ли Къ и игуменката повикахте ли, господарю? — попита Ма Жун.
— Нея ще доведа лично от скита. И без това мислех да камина, за да видя как е младият Фан. А пък ти, Ма Жун, сега ще отидеш в дома на Ли Къ. Кажи му, че съм наредил да го отведеш в изоставения храм, за да му покажа там нещо, за което друг не бива да научи, и да му искам съвет. Преведи го по задната пътека, за да не види останалите. Ще изчакате зад храма и щом той ми потрябва, ще ти дам знак да го доведеш. Тогава ще влезете през малката задна врата в централната зала.
Ма Жун се надигна веднага, но съдията побърза да добави:
— И го дръж непрекъснато под око. Заподозрян е в убийство!
— Няма да му дам да мръдне — заканително обеща помощникът и излезе.
Съдията също се изправи:
— Хайде, Хун! Трябва да стигнем, преди да са дошли гостите. Искам първо да проверя теория та си, а после — всеки заподозрян поотделно.
ГЛАВА XX
По един, по двама гостите се разотиват, след като са научили истината; Ма Жун изрича горчиви мъдрости
Стражниците при Източната врата се блещеха зяпнали в официалния кортеж. Най-отпред яздеха двама конници, които удряха по малки метални гонгове и крещяха:
— Направете път! Направете път! Минава негово превъзходителство съдията!
Следваха други двама, понесли високи пръти с фенери на върха, върху които се четеше, изписано с едри червени йероглифи: „Окръжно съдилище на Ланфан“. Следваха десет униформени носачи, крепящи официалния паланкин на съдията Ди. Началникът на стражата яздеше отстрани, шествието завършваха десетина конни стражници.
Когато кулитата, скитниците и просяците, струпани покрай сергиите от двете страни на извънградския път, зърнаха кортежа, се събраха на тълпа и тръгнаха след него. Началникът на стражата им изкрещя да се пръснат, но съдията надникна през завеската на паланкина и му каза:
— Нека дойдат, щом имат желание.
Съдията Ди и сержант Хун слязоха от паланкина пред каменното стълбище. Припомняйки си изтощителното изкачване, съдията бе облякъл не официалната си роба, а тънка сива памучна дреха с черни кантове и широк пояс. На главата си бе сложил висока квадратна шапка от черен сатен.
В предния двор на храма стражниците закрепиха от двете страни на трикрилата порта прътите с официалните фенери. Съдията им нареди да чакат на място и тръгна към централната зала, придружен от сержант Хун, началника на стражата и старшия, който носеше два фенера, въжена стълба и кълбо тънко въже.
Останаха в залата доста време. Когато съдията отново излезе в предния двор, лицето му изглеждаше бледо и изпито в заревото на фенерите. Той нареди лаконично на началника на стражата да посрещне гостите и заедно да го изчакат пред храма. На стражниците пък заповяда да внесат вътре факли и да преметат пода на залата. След като даде нарежданията си, тръгна по пътеката към скита, придружен от сержант Хун.
Игуменката им отвори собственоръчно, съдията и благодари от сърце за грижите, полагани за ранения войник, и пожела да го види. Стопанката ги отведе в тясното преддверие на параклиса, където Фан лежеше на бамбуково ложе. Пролетно Облаче бе клекнала на пода до един мангал и разпалваше с ветрило тлеещата жарава под една купа с някаква лековита на стойка. Съдията похвали младежа, задето бе успял да открие заровената глава, и му пожела скорошно оздравяване.
— Никога не са се грижили така за мен, ваше превъзходителство — развълнувано каза Фан. — Игуменката ми смени превръзките, а Пролетно Облаче на всеки два часа ми дава да пия лекарство, за да спадне огънят.
Както забеляза сержант Хун, при тези думи той хвърли нежен поглед към момичето, а то поруменя. Щом отново се озоваха в двора пред храма, съдията каза на игуменката:
— Тази вечер съм поканил няколко души в изоставения храм, за да обсъдим извършеното неотдавна тук убийство. Бих искал да присъствате и вие. В религиозно отношение районът е, така да се каже, под ваша", юрисдикция.
Игуменката кимна мълчаливо, стегна още по-плът но качулката около главата си и тръгна след съдията и сержант Хун.