Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Дейвид Търнър е един очилат книжен плъх и нищо повече — каза той. — Какво общо може да има един адютант със строго секретните материали на ЦРГ? Не виждам смисъла…
— Не знам — сви рамене Хадли. — Като ръководител на разузнавателната централа в Далечния изток Силвърс има свободата сам да подбира методите за събиране на информация. И честно ще ти кажа, синко, че никой във Вашингтон не го е грижа за това. Те са прекалено заети да се бият с Берия и неговото НКВД — Хадли имаше предвид Лаврентий Берия — човека, когото Сталин посочва за наследник на основателя на съветското разузнаване Феликс Дзержински. След още няколко години НКВД се превръща в КГБ. — Според наши сведения вътре в НКВД действа специална централа, която подготвя агенти за дългосрочна работа на територията на САЩ. За съжаление все още не можем да убедим президента, че такава централа наистина съществува, да не говорим за пряка заплаха на нашата национална сигурност…
Генералът насочи поглед към голите клони на дърветата и тихо продължи:
— Проблемът е, че в правителството има хора, които продължават да гледат на руснаците като на наши героични съюзници от времето на войната. Това не е нещо ново. Патън и Макартър вече години наред предупреждават за руската заплаха, но няма кой да ги чуе. През войната наистина бяхме принудени да си сътрудничим с руснаците. И те се биха като истински тигри, никой не може да отрече това. Но на даден етап сме длъжни да погледнем в перспектива. Нямам никакви съмнения, че руснаците вече са го сторили.
Но Филип никак не се интересуваше от руснаците и тяхното НКВД, поне за момента.
— Ако искам да постигна някакъв напредък, би трябвало да разкрия източниците на Дейвид Търнър — каза той.
— Доколкото разбирам, времето ти е съвсем малко — погледна го генералът. — Джонас вече бил готов с плановете за ликвидацията на Дзен Годо. А когато те получат одобрение, ти ще трябва да ги изпълниш на практика.
— А вие не можете ли да ги забавите?
— Не, синко. Направих каквото можах, без да предизвиквам любопитство. Нямам право на неограничена намеса в дейността на ЦРГ.
Филип си помисли за двете японки, които се клатушкаха към вътрешността на храма като двойка косове. Изведнъж му се прииска да споделя тяхната вяра, да ги последва и да помоли духа на Шинто за просветление. На съвестта си вече имаше две убийства, които по всяка вероятност щяха да се окажат излишни. Не би могъл да понесе и трето.
— Ако все още се безпокоиш, че работиш въз основа на подхвърлена информация, най-добре ще е да поставиш този Търнър под неотстъпно наблюдение — обади се Хадли. — Това е единственият начин да разбереш къде ходи и с кого се среща.
А Филип се срещна с Мичико.
Ед Портър, сътрудникът на ЦРГ, често посещаваше Фурокан — една баня в Чиода. Там ходеха и доста от висшите американски офицери, тъй като заведението се намираше само на две пресечки от императорския дворец и съвсем близо до щаба на окупационните войски.
Харесваха я, защото обслужването се извършваше от японки, обучени в съответствие със старите традиции. Броени минути след като се отпусне в опитните им ръце, всеки мъж изпитваше чувството, че е цар.
Ед Портър беше един от най-добрите „събирачи на лотоси“ на полковник Силвърс. Така в ЦРГ наричаха оперативните агенти. Подобно на своя командир, и той беше агресивен и леко параноичен тип — две качества, които му вършеха добра работа в ЦРГ. По простата причина, че самата организация беше агресивна и силно параноична.
Банята Фурокан се оказа истинска обетована земя за събиране на секретна информация. Именно тук Портър определяше кои слухове сред висшите военни кръгове трябва да потвърди и кои да отхвърли като несъстоятелни.
Фурокан беше обетована земя и за Мичико. Тя работеше там два пъти в седмицата, обикновено като помощничка в банята. Собствениците на заведението бяха убедени, че никой от техните служители не разбира английски. Същото се отнасяше и за посетителите. Но Мичико беше единственото изключение.
Обслужвайки някой генерал или полковник, тя леко и неусетно събираше фрагменти от онези сведения, които позволяваха на баща й да се превърне в една от най-влиятелните и проспериращи личности на следвоенно Токио.
Не й трябваше много време, за да засече Портър. Той беше най-младият от посетителите на Фурокан и трудно играеше ролята на дребен служител. Още на второто му посещение Мичико направи така, че да обслужва именно него. Надникна в портфейла му, запомни както името му, така и чина, длъжността и всичко останало. После извърши съответните проверки и откри, че е служител на ЦРГ.