Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Омразата към живота е основната причина хората да се впускат в масовата касапница, която наричат война. Омразата към живота кара хората да изпълняват безпрекословно заповедите на други хора, смъртни като самите тях. Той, Филип Дос, беше един добър войник, който винаги е приемал за истина фактите, които са му предоставяли. И е убивал заради тях. Но сега вече знаеше, че тези факти са лъжа. Какво трябва да направи с всичките убийства, извършени без причина? Без дори следа от правосъдие?
В този момент се чувстваше толкова мъртъв, колкото всички онези нещастни души, намерили смъртта си под пламтящия покрив на храма Канон. Чуваше безгласните им стонове далеч по-ясно, отколкото грохота на уличното движение в огромния град. Чувстваше се адски самотен. Как би могъл да се прибере у дома и да обясни на Лилиан какво е изпитвал и какво е извършил? Тя никога няма да го разбере, никога няма да му прости, че я изключва от една толкова важна част от живота си. Вече виждаше ясно, че бракът му с Лилиан е бил просто един сън, един блян на онази частица от съзнанието, която отчаяно се бори за физическото му оцеляване.
На преден план сега излизаше друга частица от неговото съзнание. Онази, която го караше да усеща с все по-нарастваща сила хармонията на Япония. Нейните звуци и миризми, нейните вековни обичаи. И нейните хора. Филип беше убеден, че в този момент прекрасно разбира начина на живот, който водят японците. И затова се почувства още по-самотен, отчайващо самотен… Имаше усещането, че се е превърнал в плашило, забито в средата на плодородна нива. Вика до пресилване, но никой не го чува.
После до рамото му се докосна нежна ръка. Погледна в лицето на Мичико и видя бистрите сълзи, които се търкаляха по бузите й. Смаяно осъзна, че и тя се чувства изгубена. Прииска му се да поеме в шепи тези сълзи, заприличали на скъпоценни брилянти. Блестящи, фантастични, омайващи…
Изправи се и бавно протегна ръка. Стисна в длани крехките студени пръсти и за пръв път разбра, че в тази зона на смъртта могат да живеят и други призраци, различни от ужасната безформена маса, която тежеше в собствените му гърди.
Част втора
Тендо
Пролет, в наши дни
Токио, Вашингтон, Мауи
Когато беше млад, Козо Шина се ограждаше с огледала. Когато беше млад, мускулите му бяха като камък, кожата — гладка, а животът течеше през него като пълноводна река. Когато беше млад, Козо Шина изпитваше дълбока гордост от своето тяло.
Някога потта, която покриваше гладката му кожа по време на физически упражнения, караше душата му да тръпне от възторг. Някога тренировките го докарваха в състояние да презира смъртта и да забравя за хода на времето. Някога вдигането на тежести беше истинска наслада за духа му. А после, попивайки с устни потта, която се стичаше по лицето му, той вдигаше поглед към многобройните огледала, които го ограждаха. В тях виждаше един безкраен парад от младежи с името Козо Шина, силни и здрави, с безупречни в голотата си тела. И искрено вярваше, че е превъплъщение на великия Йеасу Токугава — създателя на модерна Япония. Гледаше втренчено съвършените черти на лицето си и се мислеше за бог.
Сега беше приведен от тежестта на годините и отдавна беше изхвърлил огледалата от дома си. Възрастта не можеше да бъде скрита, тя разяждаше безупречната някога фигура както вълните на прибоя разяждат каменистия бряг. Сега вече Козо Шина с безпощадна ясност разбра, че е пропуснал възможността да приключи с живота навреме, когато е бил в апогея на физическата красота. Вече знаеше, че ще позволи на времето да довърши онзи акт, който той сам не беше посмял да извърши в разцвета на силите си. В онези години, в които смъртта е чист и желан дар, покорна на основната мечта в живота на всеки самурай: да я посее като хлебно зърно в богата земя ида я превърне в светъл пример за околните.
Сега вече трябваше да се задоволява с това, което предстоеше да се случи. И да се надява, че то ще бъде достойна награда за повече от 40 години страдания. Разбира се, той беше прав относно американците: тяхната окупация на родината му след войната, наложената на Япония тяхна „демократична“ конституция доведоха до неизбежното — японците се превърнаха в нация от средни бизнесмени със средни вкусове и средни навици.