Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Поради забраната на американците за предвиждане на военни разходи в бюджета на нова Япония икономиката на страната се оказа освободена от тежко бреме. Шина не можеше да понася младите си познати, в голямата си част търговци, които сипеха хвалебствия към Америка, позволила на страната да развие такава могъща икономика и международна търговия, която превърна голяма част от бедните и средно заможните хора в истински богаташи. Да, това наистина беше така. Америка действително позволи стремителния възход на японската икономика. Но Шина се гневеше на своите познати, защото пропускаха да видят очевидното — в замяна на икономическата мощ Япония се беше превърнала в американски васал, напълно зависима от презокеанските си покровители по отношение на отбраната. Някога Япония беше страната на самураите, които отлично знаеха как да воюват и как да изградят своя собствена отбранителна мрежа. Сега всичко това е само история. Америка беше наложила своя капитализъм и така беше успяла да прекъсне пъпната връв на една хилядолетна култура.
Това беше основната причина, поради която Шина създаде Джибан.
Лятото наближаваше. Хладните талази на зимния въздух все по-рядко се появяваха в дома му. Птичките, накацали по дюлевите дръвчета до прозореца на кабинета му, запяха с нов, по-жизнен и по-бодър тон. Седнал с ръце върху коленете, Козо Шина си спомняше лятото на 1947 година, което доста се различаваше от останалите. От разрушението на Япония бяха минали почти две години.
Жегата се издигаше на тежки, почти осезаеми вълни, въздухът беше влажен. Осем висши държавни служители, повечето от тях министри, се бяха събрали в лятната вила на Шина, разположена на брега на езерото Ямамака. Именно те плюс самият Шина, разбира се, съставляваха Джибан. Беше им забавно да ги наричат местна политическа организация, просто защото властта им беше огромна и се простираше над почти всичко в тази страна. Истинското име на тяхната организация беше „Обществото на десетте хиляди сенки“, но то се пазеше в дълбока тайна. Бяха го избрали заради връзката му със свещената „катана“ — символ както на традиционната японска бойна сила, така и на личната власт на неговия създател — Козо Шина.
Катаната — традиционната дълга сабя на японските самураи, била създадена от един майстор-дзен, който закалявал разтопената стомана десет хиляди пъти, за да може острието й да разрязва всяка броня и да стане практически нечупливо. Всяко повторение на този процес се наричало „сянка“.
Катаната на Джибан била оръжие с изключителни качества и дизайн, изкована през четвърти век от най-известния, превърнал се в жива легенда майстор-дзен по поръчка на принц Ямато Такеру. Принцът я използвал при обезглавяването на своя брат близнак за някакво незначително нарушение на дворцовия етикет, а след това се впуснал в битка на живот и смърт с дивите племена Кумасо северно от столицата и ги разбил.
Тази сабя била най-старата в страната, пред нея се прекланяла цяла Япония. Поради необикновената си история тя била изложена в музей. Душата на Япония.
— Това е символът на нашата мощ — каза на министрите младият Козо Шина и вдигна катаната над главата си. — Това е символът на нашия морален дълг. Към императора и родината.
Гладката повърхност на езерото зад гърба му се набразди от силните струи на летния дъжд, цветът на водата стана седефен като вътрешността на мидена черупка, от нея се издигнаха гъстите облаци на изпаренията.
„Като потта по лицето на актьор кабуки, помисли си младият Козо Шина. Всъщност ние всички сме актьори, без притворството сме нищо.“ Погледът му не се отделяше от блестящото острие на древното оръжие. „Ето го нашето огледало. Ние го вдигаме срещу светлината и го наричаме живот.“
— Ако не успеем да съживим дълбоката същност на нашия дух, няма да успеем да възвърнем старата слава на Япония — каза на глас той.
През онзи летен ден беше невъзможно да се разбере къде точно се сливат сивата вода и сивото небе. Беше невъзможно дори да се определи къде е зенитът на слънцето. Толкова гъста беше сивата мъгла, спуснала се над земята.
— Не можем и не трябва да се проваляме. Знаем своя дълг и всеки от нас ще направи необходимото за прочистване на Япония. Свещената земя на родината ни не за пръв път е омърсена от краката на чужденците. Капитализмът се спусна тук като гладен хищник. Капитализмът ни унищожава. Изяжда ни живи, превръща ни в свои роби, кара ни да забравим своето минало. Не след дълго вече няма да знаем какво означава да си японец, да служиш на императора, да бъдеш самурай.