Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
гата. Трябва да вземем някои решения, преди да продължим. Виждал съм
необичайни неща, но не и нещо такова. Нямам представа какво ще ни се
случи вътре. Какво мислиш, Ейдриън?
Споменатият потърка брадичка:
– Риск си е, няма спор. Предвид скорошните ми решения, ще оставя
това на теб. Ако смяташ, че трябва да вървим, мен ме устройва.
– Трябва да призная, че любопитството ми е изострено, така че ако
все още искаш да минеш през това, Олрик, ще дойдем с теб – каза Ройс.
– Ако трябваше да вървя сам, бих отказал – каза Олрик. – Но аз също
съм любопитен.
– Майрън? – запита Ройс.
– Ами конете? Те ще се оправят ли?
– Убеден съм, че всичко ще бъде наред.
– Ами ако не се върнем? Ще умрат от глад, нали?
Ройс въздъхна:
– Те или ние. Трябва да избереш.
Майрън се поколеба. Светкавици и гръмотевици разкъсаха небето и
започна да вали.
– Не може ли поне да ги отвържем, та ако не се…
– Не възнамерявам да правя базирани на смъртта ни планове. Ще
имаме нужда от конете на излизане. Те остават, а ти?
104
Майкъл Дж. Съливан
Вятърът наплю с дъжд лицето на монаха, докато онзи се обърна да
хвърли последен поглед на конете.
– Ще дойда – рече най-накрая. – Просто се надявам, че ще са добре.
– Така – каза им Ройс. – Ето как ще го направим. Аз ще вървя напред, носейки пръстена. Олрик ще върви зад мен, сетне Майрън, а Ейдриън ще
ни пази гърба. Когато влезем вътре, прекъсваме веригата в обратен ред: първо Ейдриън, после Майрън и накрая Олрик. Вървете точно след мен
и не ме изпреварвайте. Не искам никой да задейства евентуални капани.
Въпроси?
Всички без Майрън поклатиха глави.
– Почакайте малко – каза той, докато се тътреше към мястото, къде-
то бяха оставили вещите си. Взе лампата и огнивото, които бе донесъл от
манастира; отдели миг да погали мокрите муцуни на конете. – Вече съм
готов – обяви, когато се върна при останалите.
– Добре тогава, пригответе се и ме следвайте – каза Ройс, докато от-
ново сключваха ръце и пристъпиха напред. Един по един потънаха в ска-
лата. Ейдриън беше последен. Когато бариерата докосна рамото му, той
си пое дълбоко дъх, като че щеше да плува и сетне потопи глава в камъка.
105
Конспирация за Короната
Глава 5
Есрахаддон
Влязоха в пълен мрак. Въздухът бе сух, неподвижен и застоял. Един-
ственият звук бе отцеждането на дъждовната вода от дрехите им. Ейдри-
ън направи няколко стъпки опипом, за да се убеди, че е преминал барие-
рата, преди да пусне ръката на Майрън.
– Виждаш ли нещо, Ройс? – прошепна едвам чуто.
– Не, нищичко. Всички да стоят на едно място, докато Майрън запа-
ли фенера.
Ейдриън чу как монахът се суети в тъмното. Наклони назад глава,
търсейки напразно нещо, в което да се загледа. Нищо. Нямаше разлика
дали очите му са отворени. Майрън драсна тънката метална пръчица и
рояк искри се посипаха на коляното му. В припламването Ейдриън видя
лица да се взират от мрака. Изникнаха за кратко и изчезнаха с отмрялата
светлина.
Никой не помръдна или продума, докато монахът отново използва
огнивото. Този път имаше късмет и фенерът запали. Светлината разкри
широк само няколко фута коридор с таван толкова висок, че изчезваше в
мрака. По двете стени имаше изписани лица, като че хора се притискаха
от двете страни на завеса, за да ги видят. Запечатани в момент на стра-
дание, отвратителните им мъртвешки ликове се вторачваха в групата със
зинала уста и взор на лудост.
– Подай ми светлината – тихо нареди Ройс.
Докато фенерът се преместваше от Майрън в Ройс, светлината му за-
ля още лица. На Ейдриън се струваше, че те крещят към натрапниците,
но коридорът си оставаше тих. Очите на някои от фигурите бяха широко
отворени от страх, а при други бяха стиснати, вероятно за да не гледат
нещо прекалено страшно.
– Някой определено е имал нездрав вкус към украсата – рече Ройс,
поемайки фенера.
– Благодарен съм, че са само издялани. Представете си ако можехме
да ги чуваме – каза Олрик.
– Какво те кара да мислиш, че са издялани? – попита Ейдриън, про-
тягайки се да докосне предпазливо носа на жена с гневни очи. Полуо-
чакваше да докосне кожа и бе признателен, когато пръстите му срещнаха
106
Майкъл Дж. Съливан
студенината на канара. – Може би са пуснали скъпоценните си камъни
прекалено рано.
Ройс повдигна факлата: