Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Сърцето на Емили подскочи. Преди да осъзнае, че е проговорила, устата й се бе отворила и въпросът се изля от устните й:
- Извинете, бихте ли повторили?
Екскурзоводът се обърна към нея и с отработена учтивост се съгласи:
- Разбира се. Университетският колеж е един от трите колежа, които твърдят, че са най-старите в университета. Другите два са „Мертън" и „Балиол", които ще видим ей сега.
Екскурзоводът се усмихна широко, но в очите му блесна подозрителност, сякаш искаше да каже, че ако жената, която зададе въпроса, жената с необикновено блестящите тъмносини очи и привлекателна външност е платила десетте лири за обиколката, той не я е забелязал.
Емили обаче се бе заковала на място. Групата продължи обиколката, а тя зарови в чантата си в търсене писмата на Арно. Извади третата страница и прочете думите, които ненадейно придобиха съвсем ново значение. „Университетска църква" - познато име на позната знакова сграда, сграда, за която Арно е искал Емили веднага да се сети. Но думите му бяха съвсем прецизни: не Университетската църква, а университетска църква: църквата на Университетския колеж. Най-старата от всички тях.
Емили погледна към солидната стена на Университетския колеж, привличаща вниманието по-нататък на улицата. С нова пламенност ненадейно се убеди, че инструкцията на Арно е свързана именно с тази сграда.
Беше спряла пред най- източната врата в стената на колежа, която вече не се използваше. За да влезе в комплекса, трябваше да повърви още малко до главната порта, но за момента искаше да събере мислите си. Качи се по няколкото стъпала, които водеха към свода на вратата, и седна на най-горното. За миг затвори очи, наслаждавайки се на отсъствието на визуални разсейвания, и въодушевена от бързината, с която малката загадка на Арно започваше да придобива смисъл. „Все пак може да не съм тръгнала да гоня Михаля" - помисли си.
Отвори очи и пак огледа написаните на ръка думи. Да се молиш между две кралици. Почувства как се изпълва с нова решителност. Щеше да разбере какво означава и тази гатанка.
Отговорът дойде по-скоро, отколкото очакваше. Щом вдигна глава от страницата, погледът й се прикова право в огромно каменно изображение. От другата страна на улицата, заобиколена от осем бели каменни колони, поддържащи балдахин над главата й, се издигаше благородната форма на кралица. Статуята се намираше в отделна куличка над пищно украсена стена под ъгъл с пътя. Сега Емили я виждаше на нивото на взора си единствено защото се бе качила по стъпалата до неизползваната порта на Университетския колеж.
„Колежът на кралицата". Пулсът й запрепуска лудо, докато бързо преравяше паметта си за малкото факти, известни й за тази институция. Основана е през 1341 година, наречена е на кралица Филипа, съпругата на крал Едуард III, и е прочута с многобройните учени и историци, излезли от редиците й. През втората година от магистърската си програма Емили присъства тук на семинар и дори тогава статуята пред главната порта й направи впечатление. Малко кралици бяха заслужили паметник на такова място.
„Тя е първата. Трябва ми втора."
Изпълнена с абсолютна сигурност, Емили завъртя глава от дясно наляво. Още преди да е започнала движението, знаеше какво ще види. Там, почти на същото разстояние от нея като статуята на Филипа, се издигаха руините на Университетската църква „Света Богородица".
Сега осъзна, че стои между две кралици. Отляво се намираше небесната царица, под формата на църква, посветена на Богородица. Отдясно беше земна кралица под формата на колеж, посветен на съпругата на владетел от XIV век.
А зад нея, скрита от погледа й от дебелата стена на колежа, се издигаше университетска църква, най-старата от всички тях.
Емили тикна писмото на Арно в чантата си и хукна към вратата.
ГЛАВА 43
След прозрението на Емили събитията се развиха бързо. На входа на Университетския колеж тя плати малка такса за честта да направи обиколка и влезе в старинната сграда. Зад варовиковите стени мина през грижливо поддържаните градини и се запъти направо към църквата на колежа. Величествената сграда се издигаше до централното здание на колежа - две впечатляващи постройки, скрити от погледа на минувачите от характерния план на самия колеж.
Емили влезе в църквата, съсредоточена върху една-единствена цел. Всички подробности от красивия интериор - статуи на предишните ректори в преддверието, украсеният със сложни гравюри дървен параван, цветният стъклопис на Ван Линге, датиращ отпреди Английската революция - привлякоха вниманието й само като потенциално местоположение на символа на библиотеката, нарисуван в писмото на Арно. Във всеки друг ден щеше да се спре пред всяка подробност от свещеното пространство, да се наслади на историческото и религиозното значение на тези, които разпознаеше, и да се опита да разбере повече за онези, които не познаваше. Беше прекарвала часове точно по този начин в параклиси и църкви през целия си живот, убедена до мозъка на костите си, че да стоиш до нещо старинно и да не му се възхитиш, е едва ли не светотатство. Но не и днес.