Татко

Но, изглежда, кръвното налягане и пулсът му предават някакво съобщение. Взира се в очите на татко и опипва главата му. Мама плаче на глас. Отивам при нея.

— Какво може да се е случило, Джаки? Той дори не ме познава. Какво му е?

— Хайде, мамо, седни тук. Сестрата знае какво върши. Сигурно е от упойката, знаеш как се чувства човек след това.

Господи, бих желал да можех да я лъжа по-лесно! Все пак тя ме оставя да я отведа до инвалидната количка. Знам, че трябва да я отведа вкъщи. А може би трябва да я оставя тук, в болницата. Цяло чудо ще бъде, ако сега не получи нова сърдечна криза. Приближавам се до сестрата и шепна.

— Ще отведа майка си вкъщи и веднага се връщам. Незабавно искам да говоря с доктор Сантана.

Тя ме поглежда: в очите й виждам опиянението от властта.

— Доктор Сантана вече беше тук днес следобед и прегледа баща ви. В момента не е в болницата.

Подушвам нещо нередно.

— Вижте какво, ще изискам болницата да извика доктор Сантана. Кажете му, че в състоянието на господин Тремънт има голяма промяна и че неговият син, доктор Тремънт, настоява за незабавна консултация.

Чувствам, че точно сега е времето да използвам тази тъпа титла, „доктор на науките“, и съм прав: очите й блесват при думата „доктор“.

Преди двайсет години взех участие в изследване на медицински сестри. Целта беше да установим причината, поради която някои от тях остават докрай верни на професията си, а други я напускат. Изследването беше финансирано от Асоциацията на медицинските сестри; искаха да избегнат излишното обучение на сестри. Продължи три години и беше много задълбочено. Установихме два фактора, свързани с интереса към тази професия: бащин синдром и садистични наклонности. Асоциацията не публикува резултатите ни.