Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Силурците започнаха да удрят щитовете си с дръжките на копията. Този тътен трябваше да всее смут сред нас и той успя, въпреки че никой от нас не показа страха си. Ние само сгъстихме редиците в очакване на атаката.
— Най-напред ще има няколко лъжливи атаки, момче — предупреди ме моят съсед. Едва що бе изрекъл това и няколко силурци се затичаха срещу нас с крясъци и хвърлиха дългите си копия в центъра на нашата защита. Нашите хора приклекнаха и дългите копия удариха в щитовете. Изведнъж целият фронт на силурците тръгна напред, но Оуейн веднага заповяда и нашият боен ред да тръгне напред. Това решително движение спря започналата вража атака. Онези от хората ни, които имаха забити в щитовете си копия, извадиха стоманените остриета и ние отново построихме стената.
— Измъквай се назад — заповяда ни Оуейн. Той искаше да се опитаме бавно да се придвижим и постепенно да изминем половината миля, която ни делеше от Каер Кадарн. Оуейн се надяваше, че силурците нямаше да съберат смелост да атакуват докато прекосим поляната. За да печели време, Оуейн излезе напред и викна на Гундлеус да дойде и да се бие с него.
— Ти да не си жена, Гундлеус? — извика най-добрият боец на Думнония. — Май смелостта те напусна, а? Не си пил достатъчно медовина, а? Що не се върнеш при чекръка, жено? Върви да бродираш! Къде ти е вретеното?
Ние отстъпвахме и отстъпвахме, и отстъпвахме, но внезапна атака на силурците ни накара да спрем и да скрием главите си зад щитовете, защото срещу нас полетяха копия. Едно от тях изсвистя над главата ми като внезапен порив на вятър. Но атаката и този път беше лъжлива и имаше за цел да ни паникьоса. Лайгесак стреляше с лък срещу нас, но изглежда беше пиян, защото стрелите му летяха високо над главите ни. Десетина копиеносци се прицелиха в Оуейн, но повечето не успяха да го улучат, а по-точните копия той отби и започна да се подиграва с техните собственици:
— Вас кой ви е учил да хвърляте копия? Вашите майки ли? — Оуейн плю срещу врага. — Гундлеус! Ела да се биеш с мен! Покажи на твоите миячи на чинии, че си крал, а не мишка!
Силурците заудряха с копия по щитовете си, за да заглушат подигравките на Оуейн, а той им обърна гръб, за да им покаже своето презрение. След това бавно се върна при нашата стена от щитове и тихо заповяда:
— Назад, назад.
Тогава двама от силурците захвърлиха своите щитове и оръжието и разкъсаха дрехите си, за да се бият голи. Моят съсед се изплю.
— Сега вече ще стане по-трудно — предупреди ме той мрачно.
Голите мъже вероятно бяха пияни или отровени от Боговете, защото вярваха, че няма враг, който да може да ги нарани. Бях чувал за такива мъже и знаех, че техният самопожертвувателен пример обикновено предшества истинската атака. Стиснах меча си и се опитах да се закълна, че ще умра достойно, но всъщност може и да съм заплакал от самосъжаление. Тъкмо бях станал мъж, а вече трябваше да умра. Щях да отида при Утър и Хюел в Отвъдния свят и там щях да чакам с години докато душата ми намери друго човешко тяло и се върне отново в този зелен свят.
Двамата мъже развързаха косите си, взеха копията и мечовете си и започнаха да танцуват пред стената на силурците. Те виеха и се клатеха, за да изпаднат в транс — едно състояние на безразсъден екстаз, което би накарало човек да извърши всякакъв подвиг. Гундлеус седеше на коня си под своя флаг и се усмихваше на двамата мъже, чиито тела бяха татуирани със сложни сини плетеници. Зад нас децата плачеха, а жените призоваваха Боговете. Голите силурци танцуваха все по-близо и по-близо, въртяха копията и мечовете, чиито остриета проблясваха на залязващото слънце. Такива мъже нямаха нужда от щитове, дрехи или ризница. Боговете бяха тяхната закрила и славата беше тяхната награда. Ако успееха да убият Оуейн, менестрелите щяха да възпяват победата им години наред. Те приближаваха от двете страни на думнонския герой, който наместваше копието в ръката си, докато се готвеше да посрещне налудничавата им атака. Тяхното нападение щеше да бъде знак за атака на целия силурски отряд.
И в този момент прозвуча рог.
Звукът беше ясен и студен, такъв рог дотогава не бях чувал. В този рог имаше такава кристална чистота, каквато не може да се намери по цялата земя. Той прозвуча веднъж, прозвуча втори път и това бе достатъчно, за да накара дори голите мъже да спрат и да се обърнат на изток, откъдето идваше звукът.