Кралят на зимата

Предизвикателствата на Оуейн ни развеселиха. Той изглеждаше непобедим със своето огромно копие, с дългия си меч и обкования с железни плочки щит. Той винаги се сражаваше гологлав, беше под достойнството му да носи шлем. Върху огромните мускули на ръцете му беше татуиран драконът на Думнония и неговият собствен символ — глиган с дълги бивни.

— Предай ми детето — каза Гундлеус, пренебрегвайки обидите, защото знаеше, че това са обичайните предизвикателства, които мъжете си разменяха преди битка. — Дай ми сакатия крал!

— Дай ми твоята курва, Гундлеус — отвърна Оуейн. — Ти не си достатъчно мъжествен за нея. Дай я на мен и можеш да си вървиш в мир.

Гундлеус се изплю.

— Менестрелите ще пеят за твоята смърт Оуейн. Песента за лова на дивите прасета.

Оуейн заби дебелата дръжка на копието си в пръстта.

— Ето тук стои прасето, Гундлеус син на Мейлир, кралю на Силурия — викна той, — и тук прасето или ще умре, или ще се изпикае върху твоя труп. А сега върви!

Гундлеус се усмихна, сви рамене и обърна коня. Обърна и щита си, за да ни покаже, че примирието беше свършило.

Това щеше да бъде моята първа битка.

Думнонските конници се наредиха зад нас, за да защитават жените и децата докато могат. А ние, копиеносците, оформихме боен ред и наблюдавахме как враговете ни стягат редиците си. Лайгесак, предателят, беше сред силурците. Танабурс извършваше ритуалите. Той подскачаше на един крак пред стената от силурски щитове, вдигнал едната си ръка и затворил едно око. Врагът бавно приближаваше. Танабурс направи защитно заклинание и едва тогава силурците започнаха да крещят обиди срещу нас. Те ни предупреждаваха за голямото клане, което щяло да настъпи и се хвалеха как щели да ни избият. Въпреки всичките им приказки, аз забелязах колко бавно напредваха и как съвсем спряха, когато им оставаха само петдесет крачки до нас. Някои от нашите хора започнаха да се подиграват с техния страх, но Оуейн ни изръмжа да мълчим.

Бойните редици стояха една срещу друга и се гледаха. Никой не мърдаше.

Трябва изключителна смелост, за да се втурнеш срещу стена от щитове и копия. Затова толкова мъже пият преди сражение. Виждал съм войски, които часове наред събират кураж за атака. Колкото по-стар е воинът, толкова повече смелост му трябва. Младите воини нападат и умират, а по-старите знаят колко ужасна може да бъде стената от вражи щитове. Аз нямах щит, но бях покрит от щитовете на воините до мен, техните щитове пък допираха до щитовете на техните съседи и така до края на нашия малък боен ред — всеки, който се опиташе да ни атакува, щеше да срещне стена от покрито с кожа дърво и копията, стърчащи от нея.