Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
След малко Дариус намали скоростта и мерцедесът отби от главния път; гумите му захрущяха по селски чакълест път, който навлизаше в обрасло с дървета дефиле.
На Пит не му стана ясно защо Дариус напусна главния път, преди да беше стигнал до Панагия, нито пък защо Зино, когото беше видял като дружелюбен екскурзовод, изведнъж влезе в ролята на въоръжен агент под прикритие. Старото му чувство за опасност отново потупа Пит по рамото и той се изпълни с неконтролируема тревога.
Мерцедесът подскочи тежко по една вдлъбнатина, изкачи стръмна рампа и влезе в широка като обор постройка, предназначена да приюти тежкотоварни автомобили. Отвън проядените от времето стени на дървената постройка бяха покрити тук-там с олющена и избеляла от егейското слънце сиво-зелена боя. В последния миг преди мракът на вътрешността да обгърне колата Пит мярна табела над порталната врата, чийто надпис с протрити черни букви беше на немски език. После, след като Дариус изключи мотора, той чу скърцане на ръждясали ролки и вратата се затвори зад тях.
— Изглежда, че Гръцката международна туристическа организация разполага с крайно ограничен бюджет, щом това е най-многото, което може да отдели за канцелария — подметна язвително Пит, оглеждайки просторния празен под.
Зино само се усмихна. Беше усмивка, от която сърцето на Пит затуптя бързо и ледени тръпки го побиха. Изпълни го чувство на поражение, чувство, че по някакъв начин налива вода в мелницата на Фон Тил.
Пит знаеше, че екскурзоводите от тази гръцка организация не носят оръжие и не са упълномощени да извършват арести. Знаеше също, че те развеждат туристическите групи из острова с автобуси „Фолксваген“, нашарени с реклами в ярки цветове, а не с черни автомобили „Мерцедес-Бенц“ седан, без отличителни знаци. Времето му ставаше все по-скъпо. Той и Джордино трябваше да предприемат стъпка, и то час по-скоро.
Зино отвори задната врата и отстъпи назад. Направи лек поклон и вдигна оръжието си.
— Пак ви повтарям — рече той, — моля, без никакви глупости.
Пит излезе от колата и се обърна да подаде ръка на Тери.
Тя го погледна за миг съблазнително, стисна леко ръката му и бавно слезе. После изведнъж, преди Пит да успее да реагира, тя обви с ръце врата му и наведе главата му до нивото на нейната. И на двамата очите бяха широко отворени — на Пит предимно от изненада, докато тя покриваше с целувки лицето му.
Това са жените, помисли си Пит леко опиянен, независимо колко са хладнокръвни или изискани, попаднат ли в опасна или приключенска ситуация, винаги ги обхваща възбуда. Жалко, че сега Тери е готова, но не е нито времето, нито мястото за подобно нещо. Той я отблъсна леко и прошепна в ухото й:
— Да го оставим за по-късно, когато нашата публика се разотиде.
— Най-стимулиращата сцена, която съм виждал — обади се Зино с глас, издаващ нетърпение. — Хайде, тръгвайте, защото инспектор Закинтус бързо загубва чувството си за състрадание, когато го карат да чака.
Зино изостана с около пет крачки зад групата, държейки автомата на нивото на бедрото си. Дариус ги поведе през просторното като футболно игрище помещение към дървено паянтово стълбище. То ги изведе до коридор с няколко врати от двете страни. Дариус се спря пред втората, отвори я и направи знак на Пит и Джордино да влязат. Тери понечи да ги последва, но бе спряна от огромната цев на оръжието му.
— Без вас — изгрухтя Дариус.
Пит се завъртя на пети с изкривено от ярост лице.
— Тя е с нас — каза той с леден глас.
— Не е нужно да се правите на смел спасител — подметна Зино нехайно, но със сериозно изражение. — Обещах ви, че косъм няма да падне от главата й.
Пит се вгледа внимателно в лицето му, но не откри следи от предателство. Незнайно защо Пит изпитваше доста голямо доверие в човека, който го бе арестувал.
— Надявам се да удържите на думата си — измърмори той.
— Не се безпокой, Дърк. — Тери хвърли смразяващ поглед към Зино. — Веднага щом тъпият инспектор, който и да е той, разбере коя съм, всички ние ще бъдем освободени от лапите на тия негодници.
Зино подмина забележката й и кимна на Дариус.
— Ти пази нашите приятелчета, и то добре ги пази, защото подозирам, че са много хитри.
— Ще бъда нащрек — обеща уверено Дариус. Той изчака Зино и босата Тери да продължат по прашния коридор, после затвори вратата след себе си, облегна се лениво на нея и скръсти ръце пред масивните си гърди.