Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Двама от „Стопените“ стоят и пушат цигари — държат ги с два пръста по славянски маниер, като стрелички. Стъпкват фасовете на бетона с евтините си винилови обувки, притичват до фургона и почват да разтоварват апаратурата. Виталий си слага очила, включва се към един компютър в камиона с озвучаването и почва да настройва системата. В паметта вече има триизмерен модер на надлеза. Той трябва да измисли как да синхронизира закъсненията на всичките различни струпвания на тонколони, за да максимализира количеството на гадното трещящо ехо.
15
Подгряващата група — „Блънт Форс Травма“, започва към девет часа. Още при първия мощен акорд цяла камара евтини, взети на старо тонколони дава на късо. Жиците хвърлят искри във въздуха и препращат дъга от хаос из скупчените скейтъри. Електрониката на камиона с оборудването изолира изгърмялата верига и я прекъсва, преди да стане нещо лошо и някой да си изпати. „Блънт Форс Травма“ свирят нещо като спийд реге, силно повлияно от антитехнологичните идеи на „Стопените“.
Тези момчета ще забиват сигурно час, а после очакваме с нетърпение два часа Виталий Чернобил и „Стопените“. А ако дойде и Суши Кей, той е поканен пред микрофона за гост-участие.
За всеки случай — ако вземе, че стане — Хиро се оттегля от изпадналия в делириум център на тълпата и започва да кръжи напред-назад по краищата й. Уай Ти е някъде вътре, но няма смисъл да я издирва. И без това ще я е срам да я видят с дъртак като него.
Сега, когато концертът вече тече с пълна пара, той сам ще се погрижи за себе си. Няма кой знае каква работа за Хиро. Освен това по границите и преходите стават интересни неща — не е като в средата, където всичко е едно и също. По края на навалицата, там, където светлините се стапят в сянката на надлеза, може би се случва нещо.
Тълпата по краищата изглежда доста типична за опаката страна на надлез в Ей Ей посред нощ. Има доста големичък бедняшки квартал от закоравели негодни за назначаване пичове от Третия свят, плюс тук-таме шизофреници от Първия, отдавна изпепелили мозъците си в лъчистата жар на собствените си измислици. Мнозина от тях са се измъкнали от своите преобърнати контейнери за боклук и кашони от хладилници, за да стърчат на пръсти по края на тълпата и да се взират в шума и светлината. Някои изглеждат сънливи и обзети от благоговение, а пък други — набити латинци — като че цялото това нещо ги забавлява. Подават си цигари и клатят невярващо глави.
Тази територия е на „Криле“6. „Криле“ искаха да поемат охраната, но Хиро, поучил се от Алтамонт7 реши да поеме риска да ги отреже. Вместо това нае „Твърдата ръка на закона“.
Така че на всеки три-четири метра стърчи по един изпъчен здравеняк, облечен в отровнозелен анорак с надпис „ТВЪРДАТА РЪКА НА ЗАКОНА“ на гърба. Много бият на очи — тъкмо както на тях им харесва. Но всичко е направено с електропигмент, така че ако стане беля, могат да се пребоядисат черни само с натискане на един ключ на ревера. Стават непроницаеми за куршумите само като затворят предния цип на анорака. Сега нощта е топла и повечето държат униформите си отворени за полъхващия хладен ветрец. Някои просто обикалят, но повечето бдят и държат под око тълпата, не групата.
Докато оглежда всичките тези войници, Хиро търси генерала и не след дълго го намира: дребен, набит негър, тип недорасъл щангист. Облечен е със същия анорак като другите, но под него има допълнителна бронежилетка, а върху нея е окачен симпатичен набор от комуникационно оборудване и малки, хитри уредчета за причиняване на болка на хората. Току търчи насам-натам, върти глава наляво-надясно, мърмори на бързи изблици в микрофона си като футболен треньор на страничната линия.
Хиро забелязва и един висок мъж, наближаващ четирийсетте, със забележителна козя брада, облечен в много хубав тъмносив костюм. Забелязва и как диамантите на иглата на вратовръзката му проблясват от триста метра. Знае, че ако се приближи, ще успее да разчете думата „Крипс“, изписана със сини сапфири, сгушени сред диамантите. Той си има собствена охрана от още половин дузина костюмари. Макар че не се грижат за охраната, тези не са могли да се сдържат да не пратят символична делегация, която да развее знамето.
6
Една от най-известните улични банди в Лос Анджелис. — Бел.прев.
7
Градът, в който през 1969 г. на безплатен концерт на „Ролинг стоунс“ охраната, състояща се от членове на рокерската банда „Ангелите на ада“, убива техен фен при инцидент. — Бел.прев.